Псевдозърнени храни – безглутенова алтернатива

Щир, елда, киноа – всички те имат нещо общо: наричани са се псевдозърнени храни, защото зърната им се използват като зърнени култури, но освен че се смилат на брашно, те нямат нищо общо със зърнените култури. 

Псевдозърнена култура е широколистно (нетревисто) растение, чиито семена се използват по същия начин, както при същинската зърнена култура. Семената могат да се смелят на брашно и да се използват по този начин. Псевдозърнените култури се различават от другите зърнени култури главно по липсата на глутен. Тази особеност ги прави подходящи като храна при целиакия, една от най-тежките форми на непоносимост към глутен. Тук можем да научим повече за следните представители на псевдозърнените храни.

Разликата между зърнени и псевдозърнени храни

Псевдозърнените храни имат някои сходства със зърнените храни по отношение на текстурата, вкуса и формата. Докато житните растения принадлежат към семейството на тревите и имат много специфични характеристики (пшеницата, царевицата или ечемикът имат тънки, заострени листа, които се превръщат в класове/кочани и раждат зърната, които познаваме като житни растения), псевдозърнените растения нямат истински зърна, а са растения, които се различават от тревите по това, че имат широки листа, които произвеждат семена. Освен това те имат и малки плодчета, от които след смилане може да се получи брашно. Най-често използваните псевдозърнени култури са киноа, щир и елда.

Киноа и щир

Киноата произхожда от района на Андите, където се отглежда от векове. Основните страни, в които се отглежда, са Боливия и Перу, но киноа се доставя и от САЩ, Канада, Италия и Швеция. Киноата е студо- и солеустойчиво растение, което може да расте и в бедни почви. Затова е вид, който се използва в много програми за продоволствена сигурност и като алтернативно културно растение. Щирът е друга псевдозърнена култура. Растението произхожда от Централна Америка, където култивирането му датира от преди няколко хиляди години. Щирът е бил един от най-ценените продукти на предколумбовата култура, особено на маите и ацтеките. Християнското нашествие довежда до „демонизирането“ на щира и неговото отглеждане, притежание и консумация са напълно забранени през колониалния период. Това положение продължава с векове, поради което щирът дълго време не е бил консумиран. Днес щир се използва главно в Азия и Африка като листен зеленчук. Семената могат да се варят, да се използват като брашно или като зърно в супи.

Елда

За разлика от другите две псевдозърнени култури, елдата произхожда от азиатския регион, по-специално от Централна Азия. Най-важните страни-производителки са и най-големите потребители на елда – на първо място е Русия, следвана от Китай и Украйна.  Елдата е едногодишно тревисто растение с изправено, учленено и кухо стъбло и доста меки, подобни на люспи листа. Цветовете са бели или розови, малки и групирани в гъсти съцветия. Плодовете са триъгълни семенници, съдържат по едно-единствено семе и узряват бавно, което затруднява събирането на реколтата. 

Псевдозърнените храни са достъпни през цялата година.

Псевдозърнените храни са богати на протеини и други минерали като желязо, калий или магнезий. Освен това те са прекрасна алтернатива за хора с непоносимост към глутен, тъй като не съдържат глутен.