Отбелязваме 147 години от Освобождението на България!

Тези редове, написани от копривщенеца Тодор Каблешков, поставят началото на Априлското въстание. То е организирано в четири революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански, Четвърти – Пловдивски. Най-сериозна е организацията в Пловдивския революционен окръг начело с Панайот Волов и Георги Бенковски и техните помощници Захари Стоянов и Георги Икономов. Въстанието избухва на 20 април 1876 г. в Копривщица, където турски заптиета опитват неуспешно да арестуват Тодор Каблешков. Той и водачите на местната организация превземат конака, а Каблешков изпраща своето прочуто „Кърваво писмо“ призоваващо към начало на бунта. Панагюрище, Клисура, Стрелча и още десетки селища възстават. 

Въстанието е жестоко потушено, но става предпоставка за избухването на Руско-турската война от 1877 г.

...За нашия ум е тъмно онова, което би станало без Априлското въстание, което донесе свободата на България. Да си припомним това днес с чувство на дълбока признателност и на благоговейно почитание към благородните му борци, на които България дължи новия си политически живот и да извикаме: слава тям, вечна слава.³

Жестокото потушаване на Априлското въстание получава широк международен отзвук. Дипломатическите представители на чуждестранните държави в Османската империя дават сведения за действията на османските власти. Журналисти от различни европейски вестници пишат репортажи за потресаващото отношение към местното българско население след бунта. В защита на българите се обявяват личности като Виктор Юго, Уилям Гладстон, Джузепе Гарибалди, Джанюариъс Макгахан, Лев Николаевич Толстой и много други. 

В своите „Българските ужаси и Източният въпрос“ Гладстоун пише: ...По разпореждане на една държава, на която винаги сме давали най-силна нравствена и материална подкрепа, са извършени престъпления и злодеяния в такива огромни размери, за каквито няма примери в новата история. Те са толкова безумно гнусни и свирепи, че сърцето отказва да си ги представи, а езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Ето какво са българските ужаси!⁴

Общественото мнение в Англия, Франция и Русия, както и балканските държави, издига глас в защита на българското население. Това води до сериозен международен натиск и изостряне на Източната криза. Свиканата Цариградската мирна конференция в търсене на мирно решение не постига успех. Султанът дарява поданиците си с конституция, което обезмисля предложения от чуждестранните делегати проект за създаване на две автономни български области. Налага се убеждението, че кризата може да се реши единствено по военен път. Руската дипломация е особено активна и през януари 1877 г. подписва в Будапеща специална конвенция съгласно, която Австро-Унгария поема задължението в случай на руско-турска война да запази неутралитет, а в замяна Русия се съгласява с анексиране на Босна и Херцеговина и поема задължението да не създава голяма славянска държава на Балканите. 

На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя. Тя завършва със сключването на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г., който има предварителен характер. След пет столетия българската държава отново се поява на световната карта.