Домашни любимци за деца – какво трябва да знаеш?

„Искам домашен любимец!“ е изречение, което много родители са чували. В това няма нищо чудно, тъй като домашните любимци за деца предлагат много възможности за забавление и гушкане. Но сдобиването с домашен любимец внася не само нов интерес в ежедневието, но също и много нови предизвикателства и задачи. Цялото семейство трябва да е съгласно с това начинание, в противен случай от допълнителен обитател в дома няма смисъл. Кои са предимствата и недостатъците на домашни любимци за деца в семейството? Тук ще научиш всичко, което трябва да знаеш за живота с домашни любимци.

За децата животните очевидно са идеалният партньор за гушкане. Кучетата, котките, зайците, морските свинчета и хамстерите са сред най-популярните домашни любимци, защото можеш да ги галиш и да се гушкаш с тях. Освен домашните любимци за деца се възприемат и като другарчета за игра, които живеят в собствения дом и винаги са готови да лудуват. Не е за подценяване и ролята им на утешител и търпелив слушател. Когато детето се чувства самотно и неразбрано, то има верен приятел, който винаги е до него. 

За много хора липсата на време не е причина да нямат домашен любимец. Но повечето хора забравят, че дори едно зайче, морско свинче или хамстер означават доста работа. В никакъв случай не подценявай времето, необходимо за отглеждането на животно, в зависимост от вида му. Разбира се, има видове, които изискват по-малко грижи от други, но всички те се нуждаят от внимание и са ангажимент. Родителите често смятат, че трябва да се намесват само при спешни случаи, тъй като според тях децата в общи линии могат сами да се грижат за животните. Това обаче е заблуда. Затова е добре да се тръгне от собствените възможности, за да се вземе решение дали ти и детето наистина имате достатъчно време да се грижите за домашния любимец.

Домашните любимци за деца не се приспособяват автоматично към всяка среда.  Без значение на кое животно ще се спреш, всяко от тях има определени изисквания. Въпреки редовните разходки, кучетата предпочитат голяма градина, котките също трябва да имат достъп до открито пространство, ако е възможно или поне до обезопасен балкон, ако живееш в апартамент. Гризачите, например зайци, морски свинчета, хамстери или мишки, се нуждаят от клетка, която да им предлага достатъчно пространство, възможност за уединение и активност. Големината на апартамента или къщата играе важна роля за решението кой домашен любимец би бил подходящ за семейството.

Често се случва малки деца да искат куче, морско свинче или котка, въпреки че страдат от алергии Дори малки гризачи като хамстери или мишки могат да причинят алергия към животинската козина. Но това не означава, че детето автоматично трябва да се откаже от мечтата си за домашен любимец. Наред с костенурките и рибките има и други подходящи домашни любимци за склонните към алергии: Има породи котки и кучета, които почти не предизвикват алергични реакции. Сред тях, например, са пуделите и малтийските болонки. Зайците също са чудесна алтернатива за деца, които страдат от алергии. Най-добре е предварително да направиш тест за алергии на детето си, за да разбереш кой домашен любимец е подходящ.

Семействата, които вече са имали домашен любимец преди раждането на детето си смятат, че вземането на животно вкъщи е добра идея, при която нищо не може да се обърка. Но именно при кучетата и котките родителите трябва винаги да са нащрек. Даже с най-любимия на света голдън ретривър могат да се случат инциденти и наранявания. Особено препоръчително е да се внимава при бебета и малки деца. Най-честата причина за агресивното поведение на домашните любимци е неправилното им третиране от страна на хората. Когато се гушкат или играят, малките деца често са импулсивни и не особено внимателни. Ако животното се стресне, то се защитава, като хапе или драска. Бъди нащрек, когато ги събираш, дори животното да е живяло в дома преди раждането на детето. В крайна сметка домашният любимец не е плюшена играчка.

С помощта на родителите децата постепенно разбират как да се отнасят към новия член на семейството. Те се научават да преценяват правилно поведението на животните и да откриват разликите между животното и човека. Тогава им е по-лесно да оценяват правилно и други животни. Собствениците на кучета, например, често са в състояние да преценят дали четириногите са агресивни или не. Това често се отнася и за децата-собственици на домашни любимци.

Животът с домашен любимец наистина помага на децата да научат много за социалната култура. Защото, когато детето се грижи за кучето, котката или дори за заека, това засилва неговата съпричастност и чувство за отговорност. По-малките деца също осъзнават защо е важно да уважаваме всички живи същества и да се съобразяваме с другите. Животните оказват положително въздействие върху личностното развитие на малките, но и на по-големите деца. Доверието на домашния любимец към неговия стопанин укрепва самочувствието, особено при срамежливите деца. Освен това децата, израснали с животни, често се концентрират по-добре.

В училище или в личната си среда децата често са подложени на стрес. Домашните любимци могат да помогнат за редуцирането на този стрес. Най-вече кучетата и котките много точно улавят чувствата на хората и реагират в съответствие с тях. Гледането на рибки в аквариум също може да има успокояващ ефект. Независимо дали утешават, тушират страха или развеселяват хората, животинките вкъщи далеч не са за подценяване в ролята си на най-добри приятели. Освен това кучето осигурява за теб и за детето редовно движение на чист въздух – това също помага за освобождаване от лошите мисли и намаляване на стреса.

Без значение кое животно ще стане част от семейството, факт е, че то не може да се грижи само за себе си. Като собственик на домашен любимец ти носиш определена отговорност за неговото здраве и благосъстояние. Нерядко хората вземат животно в дома си, без да се замислят дали са дорасли за тази отговорност. В най-лошия случай те осъзнават, че не се справят с тази роля – поради което кучетата и котките често попадат в приют за животни. Редовното почистване на кутията или на тоалетната със сигурност не е най-приятното преживяване, но е част от отглеждането на котенце. Същото е с осигуряването на достатъчно движение и постоянното наличие на храна в къщата. Същото е с посещенията при ветеринар, с цел грижа за здравето на животното. В идеалния случай с придобиването на животно децата научават, че любовта и привързаността вървят ръка за ръка с отговорността. Това може да се случи само ако родителите не се откажат след първоначалния ентусиазъм. Заслужава си да си упорит и постоянно да напомняш на децата да изпълняват своята част от задълженията.