Ванилия – сладка шушулка

Растението ванилия е орхидея, която произхожда от Мексико и може да се извиси до 15 метра. В наши дни тя се отглежда около Индийския океан, където средната температура е между 21 и 31 градуса по Целзий. За тази цел растението орхидея се нуждае от висока влажност, както и от баланс между слънце и сянка и богата на органични вещества почва. Ванилията придава интензивен аромат на сладкишите.

Съществуват общо над 150 вида ванилия, като мястото на отглеждане определя името на ванилията. Пра-ванилията произхожда от Мексико и затова се счита за мексиканска ванилия, която има мек и сладък вкус. Добре позната е и бурбонската ванилия с интензивен аромат, която произхожда от Бурбонските острови, предимно от Мадагаскар. За „Кралицата на ванилията“ е коронована таитянската ванилия, отглеждана на едноименния остров Таити във Френска Полинезия. Тя е четири пъти по-продуктивна от бурбонската ванилия, има по-силен аромат и цветно ухание.

Ванилията се преработва основно в хранително-вкусовата промишленост. Подправката се използва както при варене, така и при печене и засилва присъщия на храната вкус и неутрализира остротата или киселинността. При това ванилията може да се използва не само за сладки ястия, но и за пикантни ястия. При съхранение на шушулката ванилия на хладно и тъмно и херметически затворен съд тя издържа поне три години. Най-добре е да се остави в стъклените епруветки, в които се продава. Селектирани шушулки ванилия се използват в парфюмерията за приготвяне на тинктури, настойки или парфюми.

Още ацтеките са използвали ванилията като лечебно средство, тъй като подправката има противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. Ванилията също така стимулира производството на хормона на щастието серотонин и по този начин оказва положително влияние върху настроението. Но тя не само облекчава стреса и безпокойството, но и може да помогне за отслабване: ароматът въздейства върху центъра на глада и по този начин потиска апетита. Племето тотонак е използвало ванилията и като афродизиак.