Сладко и култивирано масло – класика в кухнята

Началото на производството е едно и също за сладкото и за култивираното масло. В миналото се е обезмаслявала само сметаната, която се утаява сама след няколко дни при нехомогенизирано прясно мляко, като от нея е произвеждано маслото. В съвременното промишлено производство на сладко и култивирано масло този процес вече не е достатъчен. При него млякото се прекарва през центрофуга и се обезмаслява почти напълно. Произвеждат се обезмаслено мляко и сметана. Сметаната се загрява до температура между 90 и 110 градуса Целзий, за да се унищожат вредните микроорганизми. Този процес се нарича пастьоризация. След това тя трябва да узрее. При този процес се получават мътеница и масло. 

Не е известно кога точно е произведено масло за пръв път. Може да се предположи, че появата на маслото върви ръка за ръка с началото на говедовъдството. Сигурно е, че гърците и римляните са познавали маслото още от древността. Въпреки това те го използват за медицински цели, а не като спред или съставка за готвене, тъй като зехтинът е по-разпространен измежду тях. Доказано е обаче, че търговията с масло датира от Средновековието. Маслото се превозвало в големи бъчви или варели.

Когато използваме сладко и култивирано масло в кухнята, трябва да отбележим, че соленото масло има доста наситен вкус. Сладкото масло е с по-мек вкус. То е популярно за готвене. По отношение на съхранението няма разлика между сладкото и култивираното масло. Те остават свежи по-дълго, ако ги държим на хладно и тъмно, за предпочитане в хладилник. Веднъж отворено, то може да се съхранява в продължение на две седмици. За да се гарантира добрата разтворимост, двата вида масло трябва да се извадят от хладилника известно време преди консумация.

Освен от наситени късоверижни мастни киселини, маслото се състои и от средноверижни мастни киселини. В маслото се съдържат витамините К2, А, D и Е, както и минералите йод, селен и калций.