Салам – типичният суров колбас

Саламът е суров колбас, който се произвежда най-вече от свинско и говеждо месо. Други варианти са пуешки салам и дивечов салам. Вкусът му е от мек до пикантен, според вида месна суровина и рецептата. Суровите колбаси имат дълъг срок на годност; като освен саламите, те включват например метвурст или теевурст.

Първоначално за родина на салама се е смятала Италия. Изследвания обаче доказват, че ломбардците от днешен Западен Мекленбург пренасят колбасите си чрез миграция до Унгария, а оттам и до Италия. Не може да се докаже дали това твърдение е вярно. Името „салам“ обаче всъщност произхожда от Италия. Произлиза от думата „сале“, което означава сол. По-старите рецепти за салам все още съдържат месо от домашно магаре или муле.

Саламът може да се използва като класически колбас за рязане за консумация с хляб, багети или хлебчета. Особено популярен е като добавка към пица. Съществуват много различни видове салам. С термина твърд салам се определят: шунков салам, милански салам, немски салам, салам 1а, летен салам, салам с пипер и др. Непушените салами включват варени салами и салами по чешки.

Как да съхраняваме салам

Нарязаният салам трябва да се съхранява охладен в хладилник. Впрочем колбасите се охлаждат най-добре точно над отделението за зеленчуци. Много видове салами, като метвурста и суровата шунка, могат да се съхраняват и извън хладилника при максимална температура от 15 градуса. Погрижете се да намерите проветриво, сухо и тъмно място, където да окачите изсушения на въздух салам. Ако саламът е нарязан, трябва да се съхранява в хладилник. Непосредствено преди консумация е добре да оставите салама на стайна температура за един до два часа, за да може вкусът му да се развие напълно. Разбира се, саламът може да се постави във вакуумирана опаковка и да се замрази.

Саламът съдържа минерали и витамини от група В, които са жизненоважни за организма. Витамините от група В са полезни за здрави нерви и имат важна роля за обновяването на клетките в човешкото тяло. Минералите калций, магнезий и калий са от решаващо значение за мускулите и сърцето и осигуряват оптимално взаимодействие между нервите и мускулите.