Японска мушмула: сладък ароматен плод

Японската мушмулата спада към семейството на розоцветните и цъфти с бели до розови цветчета от май до юни. Единичните цветчета имат диаметър от до четири сантиметра. Характерни са оставащите чашелистчета, които изглеждат като малки коронки. Продълговатите, влакнести листа на дървото на мушмулата от горната страна са тъмнозелени, от долната страна са по-светли и през есента стават червеникаво-кафяви. Младите клончета също са покрити с влакна и са отчасти черни. Кората по клоните на мушмулата лесно се отделя. Кръглите плодове имат червеникаво-кафява, леко кожеста обвивка.

Мушмулата произхожда от Югоизточна Европа и Азия (Кавказ и Персия). По-късно римляните я пренасят в Европа и там е култивирана. Още през Средновековието мушмулата е била ценен плод. Днес нейното търсене вече не е толкова силно. Плодовете, които стигат до нас, са предимно от Югоизточна Азия.

Японските мушмулите могат да се ядат сурови. За целта трябва да се разрежат, да се махнат семките и месестата част да се нареже на парченца или просто да се изгребва от обелката. Те са и подходящи за приготвяне на мармалад, компот или плодов мус заедно с ябълки и круши. Мушмулите, поставени в оцет и захар, са деликатес. Друг вариант е брашното от японски мушмули. То се добива от сушени мушмули и съдържа много нишесте.

Така се съхраняват японските мушмули

Японските мушмулите могат да се съхраняват за известно време. За целта трябва да се поставят на един ред с отворената страна надолу. Като място за съхранение е подходящ например рафт в хладно мазе, най-добре обаче е върху слой кварцов пясък, където плодовете на мушмулата могат да узреят напълно. Това трае две до три седмици. Плодът е узрял, ако месестата част е станала мека. Тогава той има сладък и ароматен вкус. 

Богатите на захар мушмули съдържат много витамини и минерали, по-специално калий. Съставът им включва също танини и баластни вещества като пектин.