Кестен Мароне – аромат на есен

Плодовете на кестена Мароне растат по дървета с височина до 30 м. Кестеновото дърво Мароне предпочита по-скоро кисели и песъчливи почви с ниско съдържание на варовик или глинести минерали. Ядките имат кафява, дървесна, кожеста черупка и са скрити в кръгла форма, която е сплескана от едната страна. Обеленият плод е жълто-бял и е заобиколен от перикарп, съдържащ кръгла маса и две или три странично сплескани ядки.

Персийската дума „касута“ означава „сушен плод“ и е първоначалното наименование на ядливия вид кестени, който днес ние познаваме като кестени Мароне. В древността тази ядка е била високо ценена заради уникалния си вкус и ценните растителни мазнини и често се е отглеждала в множество планински райони. Кестените Мароне най-често се срещат в района между Черно и Каспийско море.

Според съществуващи сведения, арменците са първите, които отглеждат облагородени кестени (Мароне), за да обработват растителните масла от плодовете. Предполага се, че по-късно римляните са пренесли сладкия кестен в Италия. Едва през Средновековието е документирано, че монасите са работили на дълги смени, за да засаждат обширни култури от кестени, включително по планините и хълмовете. На по-късен етап ядката се разпространява в цяла Европа, но с нарастващата урбанизация използването ѝ става все по-рядко.

Най-добре е да се пекат в тава за печене във фурната в продължение на 20 минути при температура 210 градуса по Целзий. За целта сладките кестени трябва да бъдат нарязани. Кестените могат да се използват за приготвяне на супи, десерти, за печене на хляб, тесто за паста или полента.

Ето как да съхраняваме кестените Мароне:

Тъй като кестените имат ниско съдържание на влага, те бързо изсъхват и лесно се развалят. Затова трябва да се съхраняват на хладно и тъмно място, за предпочитане в проветрива кошница. По този начин плодовете могат да се съхраняват до три месеца.

Сладките кестени съдържат въглехидрати, протеини, мазнини, минерали, витамини от група В и витамин С.