Жълта ряпа – за яхнии и супи

Жълтата ряпа е кореноплоден зеленчук и принадлежи към семейство Кръстоцветни. Тя е подвид на рапицата. Ботаническото й наименование е „Brassica napus subspecies rapifera“. Други често срещани наименования са брюква, шведска ряпа или гулия. Визуално жълтата ряпа напомня на смес от алабаш и ряпа.

Полезна информация

Жълтата ряпа има следните специални свойства

Зеленикаво-жълтеникавите репи имат почти кръгла до конусовидна форма и са много твърди и жилави. В зависимост от сорта, репите може да придобият леко лилав оттенък. Зрялата жълта ряпа може да достигне тегло до 1,5 кг. Жълтата ряпа има леко сладък до тръпчив вкус и е популярна за приготвяне на супи или солени ястия. Тя служи и като основен зеленчук за производството на фуражи за животни.

Произход

Откъде произхожда жълтата ряпа?

Смята се, че произходът на ряпата е от Скандинавия. Поради лесното си култивиране днес се отглежда почти навсякъде в умерения и хладния климат. Една от страните с най-високо равнище на производство е Германия.

Сезонност

Кой е върховият сезон на жълтата ряпа?

Основният сезон на жълтата ряпа е от октомври до края на януари, поради което тя се счита за класически зимен зеленчук. Ето защо в търговската мрежа се предлага в прясно състояние главно през есенните и зимните месеци. Въпреки това в преработен вид, например маринована или преработена в други ястия, тя е достъпна през цялата година.

Употреба и съхранение

За какво може да се използва жълтата ряпа и как се съхранява?

Освен че се използва като храна за животни, продължава да бъде популярна зеленчукова гарнитура и може да се използва като съставка в яхнии, супи или богати ястия. Жълтата ряпа може да се консумира както варена, така и пържена или задушена. Може да се съхранява безпроблемно в хладилника в продължение на две до три седмици.

Съставки

Какво съдържа жълтата ряпа

Смята се, че има антиоксидантни свойства, поради което се твърди, че консумацията ѝ предотвратява стареенето на кожата. Освен това, тя съдържа голямо количество жизненоважни вещества и минерали, които укрепват имунната система и подпомагат метаболизма.

Хранителна стойност

ккал: 36 ккал

Въглехидрати: 5,71 г

Протеини: 1,16 г

Мазнини: 0,16 г

Витамини

Витамин А: 0 µg

Витамин B1: 0.05 мг

Витамин B2: 0,06 мг

Витамин B6: 0,2 мг

Витамин C: 33 мг

Витамин E: 0,2 мг

Минерали

Калций: 48 мг

Желязо: 0,45 мг

Калий: 227 мг

Магнезий: 11 мг

Натрий: 10 мг

Карфиол

Карфиолът произхожда от Азия. Той е роднина на броколито, има лек вкус и много добре се допълва със светло месо, като напр. пилешко.

Броколи

Броколито произхожда от Мала Азия. То е открито от гърците и при римляните се е смятало за тайна рецепта срещу махмурлук.

Китайско зеле

Китайското зеле може да се консумира както сурово, така и варено, пържено или приготвено на пара. Неговият свеж и хрупкав вкус е в хармония с апетитни ястия.

Къдраво зеле

Къдравото зеле предлага интересен за вкусовите усещания контраст от меки сладки и остро пикантни аромати. То съдържа много витамини и е особено здравословно.

Алабаш

Твърдият, бял отвътре алабаш дължи меката си ароматна свежест на съдържащите сяра и азот синапени масла. Той има леко ядково-сладък вкус.

Брюкселско зеле

Червеното зеле произхожда от Китай и е достигнало през средиземноморските страни до Европа, където се е превърнало в любим зимен зеленчук. То е малко по-малко от бялото зеле.

Червено зеле

Кисело зеле

Киселото зеле се прави от бяло или заострено зеле. То е много здравословно, има мек, кисел вкус и освен това е много евтино. Може да се яде сурово или да се задушава.

Бяло зеле

Бялото зеле е кръгло, с размера на топка за игра и е със светлозелен до белезникав цвят. Особено забележителни са неговите твърди, плътни листа.

Савойско зеле

Савойското зеле е много любимо зеле и спада към растителното семейство на кръстоцветните. Главата на савойското зеле е кръгла и има вълнисти листа.