Брюкселско зеле: вкусно и разнообразно

Едва ли има друг зеленчук, за който мненията са толкова поляризирани, колкото за брюкселското зеле. Това, което почти никой не знае: То е един от най-здравословните зеленчуци и може да се използва в голямо разнообразие от ястия. Тук ще ти разкрием за какво да внимаваш при приготвянето на миниатюрните зелчета и към какво подхожда най-много брюкселското зеле.

Брюкселското зеле е един от най-новите видове зеле в Европа и най-вероятно е възникнало през XVIII век в Брюксел (откъдето идва и името му „Брюкселско зеле“). Както за кейла, така и за брюкселското зеле е най-добре да се събират след първите слани, защото тогава съдържат повече захари. Това е причината сезонността му да е основно от октомври до януари.

Ботаническо описание: Растението е от семейство кръстоцветни

Брюкселското зеле (Brassica oleracea var. gemmifera) е зеленчук от семейство кръстоцветни. Обратно на разпространеното мнение, брюкселското зеле не е миниатюрна зелка. Малките зелено-бели, а понякога дори виолетови топчета са пъпките, като на всяко растение има по много от тях. При брюкселското зеле зелките не са разположени върху основното растение, а върху издънките му. При това растението достига до 100 сантиметра височина. Брюкселското зеле също е един от видовете зеле. То вирее върху почви, богати на хранителни вещества и хумус, с високо съдържание на глина.

Откъде произхожда брюкселското зеле?

Брюкселското зеле е селектирано от други сортове зеле. Белгийците например правят първите опити за размножаване на диви видове зеле около 1785 г. След това брюкселското зеле постепенно се разпространява в Европа и Северна Америка.

Отглеждането на брюкселско зеле изисква търпение, защото пъпките зреят късно и имат нужда от специални климатични условия. Ще ти представим кратко обобщение на тези климатични условия и защо събирането изисква търпение.

Отглеждане на брюкселско зеле в Германия

Почвата се подготвя предварително с компост и тор с бавно освобождаване. Разсадът от брюкселско зеле се засажда от средата на април до края на май. За ускоряване на растежа на корените, почвата се оставя по-скоро суха през първите две седмици след разсаждането. Брюкселското зеле расте много бавно: От засяването до събирането може да мине около половин година. То издържа на лека слана, но през късната есен кратките мразовити дни се сменят с меко есенно-зимно време и тези промени във времето влошават качеството на брюкселското зеле. Брюкселското зеле, както и всички видове зеле, вирее много добре в Германия и по принцип се отглежда и на полето. В Северна Германия, по-специално в провинция Шлезвиг-Холщайн, традиционно се отглежда зеле. Регионът се счита за най-голямата област в Европа, където се отглежда зеле. Баден-Вюртемберг също спада към петте най-големи района за отглеждане на брюкселско зеле в Германия.

Събиране и сезонност на брюкселското зеле

От септември до януари е разгарът на сезона на прясното брюкселско зеле. То обаче се предлага в търговската мрежа до пролетта. От засяването до събирането минават около 165 дни. Брюкселското зеле е по-издържливо на студа от други видове зеле, които образуват глави. Има различни сортове според времето за събиране на реколтата. Ранните сортове на брюкселското зеле по принцип могат да се събират от края на септември, а късните сортове – дори до ноември-декември. Розичките са зрели, когато достигнат големина на орех и още са затворени и стегнати. На вкус са най-добри след първата слана, но никога не трябва да се берат замръзнали.

Ето как се засява брюкселско зеле

Стъпките за отглеждане на брюкселско зеле са едни и същи – независимо дали се отглежда в леха, на полето или в саксия. Брюкселското зеле има нужда от много хранителни вещества, затова му трябва богата почва. Преди засаждането на разсада в почвата непременно трябва да се добави компост или тор с бавно освобождаване. Освен това се препоръчва приготвянето на разсад, вместо директното засяване в лехата. Разсаждането трябва да се извърши от средата на март до края на април, а от средата на май разсадът може да се засади в лехата. Най-добре е между растенията да има разстояние 50 сантиметра.

Калории: 44 kcal

Въглехидрати: 3,29 g

Белтъчини: 4,45 g

Мазнини: 0,34 g

Витамин А: 0 µg

Витамин B1: 0,13 mg

Витамин B2: 0,13 mg

Витамин B6: 0,35 mg

Витамин С: 112 mg

Витамин Е: 0,56 mg

Калций: 35 mg

Желязо: 0,92 mg

Калий: 471 mg

Магнезий: 22 mg

Натрий: 9 mg

Брюкселското зеле е истинска енергийна бомба, богата на витамини. Както вече споменахме, то спада към семейство кръстоцветни, а те се отличават със специалното си съдържание.

Богати са на витамини C и K

Брюкселското зеле е чудесен източник на витамин С. 100 грама брюкселско зеле съдържат около 112 милиграма от него. Витамин С, познат също и като аскорбинова киселина, има силно въздействие върху строежа на костите и е важен за балансираната диета. Този витамин регулира също така баланса на калция и фосфора в организма. Тази зеленчукова енергийна бомба съдържа и много витамин К – на 100 грама се падат 236 милиграма. Витамин К играе важна роля за кръвосъсирването. Без него организмът не може да спира кръвотеченията. Освен това е чудесно домашно средство за жените в менопауза: Той възпрепятства загубата на костна маса.

Брюкселското зеле е източник на подсилващи растителни вещества

То съдържа голямо количество синапени масла. Синапеното масло сулфорафан например има силно антиоксидантно действие. Хората, които имат висок холестерол или страдат от загуба на памет, също трябва да се поинтересуват от брюкселското зеле. Брюкселското зеле съдържа холин – на 100 грама има 19,1 милиграма. Холинът подпомага укрепването на нервната система.

Метеоризъм от брюкселско зеле?

Брюкселското зеле може да причини метеоризъм. Каква е причината? Всички видове зеле съдържат множество фибри, които не се разграждат нито при дъвченето, нито в тънкото черво. В дебелото черво те се превръщат в храна за чревните бактерии. Бактериите произвеждат витамини и други важни вещества за нашия организъм, като укрепват имунната система и разграждат отровите. При това обаче се образуват газове, които се отделят под формата на метеоризъм. Но няма място за тревога, това не е причина за отказване от тези зеленчуци. Следните подправки при готвенето помагат да се намалят или избегнат газовете от брюкселското зеле:

• Кориандър
• Кимион
• Кардамон
• Джинджифил
• Асафетида (аюрведична подправка)

Ако това не помага, имаме още няколко съвета. Брюкселското зеле непременно трябва да е сварено добре, сурово то е трудно смилаемо за чревния тракт. Освен това може да е полезно да се замрази преди готвенето или да се използва директно дълбоко замразен продукт.

Брюкселското зеле е един от любимите видове зеленчуци в Германия. Тъй като сезонността му е само от септември до февруари, е важно да може да се съхранява дълго време, за да може да се готви целогодишно. Тук ще намериш най-добрите съвети как брюкселското зеле да остане свежо възможно най-дълго.

По какво се разпознава прясното брюкселско зеле?

Прясното брюкселско зеле се познава по това, че зелените листенца на зелчетата са затворени в стегнато топче, а мястото на разреза е гладко и светло. Нашият съвет: Просто притисни леко розичките с пръст. Ако брюкселското зеле е прясно, пръстите не трябва да потъват. Жълтите външни листа и кафявото оцветяване на стъблото пък са знак, че брюкселското зеле вече е развалено.

Купуване на консервирано брюкселско зеле: Така ще издържи по-дълго

Който иска да готви брюкселско зеле през цялата година, може да избере консерви. Консервите от брюкселско зеле имат предимството, че могат да се закупят през цялата година, имат трайност с години и чрез бързата обработка след беритбата се съхраняват повечето хранителни вещества.

Купуване на замразено брюкселско зеле

Извън сезона замразеното брюкселско зеле е най-добрата алтернатива и се продава целогодишно в търговската мрежа. Замразеното брюкселско зеле съдържа повече хранителни вещества от консервираното, защото се загрява само веднъж, а не два пъти. Замразяването прави второто загряване излишно и с това се губят по-малко хранителни вещества.

Съхраняване на брюкселското зеле: Ето как се прави

Брюкселското зеле може да се съхранява в отделението за зеленчуци в хладилника от четири до осем дни. В хладилната камера се запазва около година. Брюкселското зеле бързо увяхва на стайна температура, поради което не се препоръчва да се съхранява извън хладилника. При съхранението е особено важно брюкселското зеле да се постави на достатъчно голямо разстояние от другите плодове и зеленчуци. Ябълките, авокадото и доматите изпускат газа етилен, който предизвиква по-бързото увяхване на брюкселското зеле.

Нашият съвет: Брюкселското зеле да се съхранява във влажна кърпа в хладилника, заедно със стъблото. Така то се запазва прясно още по-дълго време.

Може ли да се замразява брюкселското зеле?

Брюкселското зеле е чудесно за замразяване. За целта е необходима кратка подготовка:

1. Първо се махат увехналите листа от зелчетата, дръжчиците се подрязват и розичките се измиват внимателно.
2. След това брюкселското зеле се бланшира около три минути във вряща подсолена вода. Бланширането предотвратява развитието на бактерии при замразяването.
   Съвет: Розичките от долната страна се режат на кръст, така че да се сварят по-равномерно. За да се намали времето за сваряване, розичките може да се нарежат на половини или четвъртини.
3. Накрая брюкселското зеле се изплаква за кратко с ледена вода. Важно: Преди замразяване брюкселското зеле трябва да се отцеди добре. По този начин няма да остане прекалено много вода в него и розичките ще останат свежи след размразяването.
4. Розичките вече може да се замразят в хладилната камера.

При равномерна ниска температура брюкселското зеле може да се съхранява до една година.

Вкусът на брюкселското зеле е най-добър, когато е задушено в масло с малко индийско орехче, на слаб огън до пълното сваряване. Тогава то има най-добър вкус и не е прекалено меко. Брюкселското зеле е идеално за вегетарианско блюдо заедно с боб, моркови и алабаш. Често се консумира и с птиче и други видове месо, включително дивечово. Във вегетарианската кухня се съчетава отлично с паста и салати. Брюкселското зеле е подходящо за запичане или гратиниране. В Белгия, откъдето произхожда, нежните розички често се приготвят заедно с белени кестени.  

Подготовка и рязане на брюкселското зеле

Със своя пикантно-ядков вкус брюкселското зеле спада към любимите видове зимни зеленчуци. Сезонността му е от септември до февруари. Правилната подготовка може да е решаваща при приготвянето му. Ето най-вкусните начини за приготвяне!

Варене/задушаване на брюкселско зеле:

1. Първо се махат всички външни листа на брюкселското зеле, а след това то се измива внимателно.
2. Дръжчиците се подрязват и розичките се разрязват на кръст. Ето как брюкселското зеле се сварява или задушава равномерно.

Пържене на брюкселско зеле:

1. Както при варенето първо се отстраняват външните листа и се измиват розичките.
2. След това листенцата са откъсват едно по едно или розичките се разполовяват, за да се запържи след това в тигана.

Печене на брюкселско зеле:

1. Първата стъпка при подготовката на брюкселското зеле винаги е една и съща: отстраняване на външните листа и миене на розичките.
2. След това розичките се разполовяват и се разпределят върху тавата с олио и сол и се поставят във фурната.

Колко дълго трябва да се готви брюкселското зеле?

Готвенето на брюкселското зеле, както може да се очаква, е лесно и не отнема дълго време. В зависимост от предпочитанията са му необходими между дванадесет и осемнадесет минути.

Съвет: Не изсипвайте водата, в която е варено брюкселското зеле

При готвенето много от ценните хранителни вещества преминават във водата. Тя може да се използва накрая за приготвяне на вкусен сос. Зеленчукът може също така да се задуши с малко вода на затворен капак или с помощта на приставка за варене на пара. По този начин при сваряването на брюкселското зеле се изгубват по-малко витамини.

Комбинации

Опитвал ли си някога брюкселско зеле със сок от маракуя, индийско орехче или магданоз? Ако не, значи е време! Тази комбинация е истинска експлозия от вкусове – от плодов, до пикантен. Цялата рецепта е по-долу на страницата ни. Приятно готвене!