Слабосолена херинга – крехка и мазна

Слабосолената херинга е леко осолена и ензимно зряла форма на осолената херинга, която обаче не е достигнала полова зрялост. Характерно за слабосолената херинга е изключително високото съдържание на мазнини, както и изключително ароматният и хранителен вкус, който се получава в резултат на това.

Как се приготвя слабосолената херинга?

В рамките на производствения процес, слабосолената херинга първо се пържи или опушва , след това ферментира в саламура и с различни ензими. По този начин производството на слабосолената херинга или „matje“ до голяма степен прилича на това на маринованата херинга, при която обаче за ферментация се използва отвара от оцет. Поради това вкусът на слабосолената херинга е по-скоро солен, отколкото кисел.

В сравнение с други рибни ястия, при производството на слабосолената херинга се използва и опашната перка на рибата, както и част от филето. Иначе доста бледосинята до сребриста на цвят херинга губи характерните си цветове при ферментация и придобива кафяв, червен цвят. Популярни са гарнитурите като корнишони или лучени кръгчета, както и различни билки, които апетитно допълват вкуса на рибата в ястието.

Херингата, която се използва за приготвянето на слабосолената херинга, се среща във всички световни океани. Най-голям дял от световния улов на херинга се пада на морските държави Норвегия, Гренландия и Исландия. Производството на слабосолена херинга започва през XVIII и XIX век. Подобно на маринованата херинга, слабосолената херинга представлява идеален начин за удължаване на живота на прясно уловената риба чрез ферментация. Съответно произходът на ястието може да се проследи до крайбрежните градове на Северно море в Нидерландия.

За разлика от осолените херинги, слабосолената херинга не трябва да се изкисва преди консумация. Прясната слабосолена херинга има розово месо, което няма неприятен рибен мирис. Сивият цвят е знак, че продуктът е развален. Класическата северногерманска кухня предлага слабосолената херинга с варени картофи и зелен фасул. Тя е вкусна и с пържени картофи и пълнозърнест хляб. Неотворена и запечатана, слабосолената херинга може да се съхранява според указания срок на годност. След отваряне, тя трябва да се консумира в рамките на няколко дни.

Слабосолената херинга има високо съдържание на мазнини. Освен това, благодарение на ферментацията, в слабосолената херинга се срещат многобройни култури от добри бактерии, благодарение на които тя е лесно смилаема.