Лук – вкусна универсална подправка

Лукът е тревисто растение с листа без дръжки, дълги около 15 см. Листата са белезникави от долната страна и имат зелени жилки. От луковицата може да се развие цвят, който расте на дълго, кухо стъбло. Той е сферичен с 20 до 100 отделни бели цвята. Самата луковица на лука е това, от което израства растението. Може да се отглеждат малки, големи, кръгли, продълговати, сребристи или червени сортове лук. Съществуват общо около 100 различни вида, които се различават по форма, размер и степен на лютивост. Освен това лукът е свързан с други свои лютиви събратя: Чесън, кромид лук, праз, шалот и Сибирски лук.

Лукът е много старо растение, отглеждано още преди 5000 години в степите на Монголия и в днешна Турция. Подобни растения се срещат и в Централна Азия. Ядливият лук във вида, в който го познаваме днес, е чисто култивирано растение, което се отглежда по целия свят и не се среща в дивата природа. В Европа най-големите производители са Испания и Нидерландия.

Лукът се използва основно в кухнята като подправка или зеленчуково растение. Не съществуват ограничения за вашата креативност: Може да го нарежете, да го гарнирате суров, да го намачкате, да го задушите, да го сварите, да го изпържите, да го приготвите на пара, да го напълните или да го използвате в лучена супа или лучен тарт. Лукът се съчетава добре с почти всички месни и рибни ястия и сосове. Той е отличен също и за подобряване вкуса на сирене, извара и яйца. Лученият сок се използва за омекотяване на месо.

Как да запазите лука свеж дълго време

Пресният лук трябва да стои твърд, сух и лъскав. Ако лукът бъде изложен на светлина и влага, той може да покълне. Затова е препоръчително да го съхранявате на сухо и тъмно място, например в мазето или килера. Лукът трябва да се обели и нареже едва преди употреба, в противен случай сулфидите бързо се изпаряват и лукът губи аромата си.

Казват, че сокът от лук помага и при ухапвания от насекоми. Често суровият лук не понася на стомаха, но задушеният – да.