Кускус – универсалната храна

В основата на кускуса са твърдата пшеница, просото или ечемикът. Зърнената храна първо се навлажнява и след това се смила на малки топчета, докато не се получи фин грис. Традиционният начин за приготвяне на кускус не е варенето, а задушаването над вряща вода или над врящо ястие. От друга страна съвременният кускус за моментно приготвяне просто се залива с вряща вода и се оставя да набъбне за няколко минути. Поради високото съдържание на въглехидрати пшеничното ястие засища за дълго време, така че е подходящо за обяд.

В ориенталската кухня кускусът е основна храна, а в Мароко той е дори национално ястие. Това е оправдано, тъй като мленият грис съдържа много полезни съставки, усещането за ситост продължава дълго, а кускусът може да се комбинира добре с почти всички други храни.

Кускусът подхожда особено добре като гарнитура към агнешко, пилешко, риба или постно говеждо месо. Кускусът се препоръчва и като гарнитура към зеленчуков гратен или за салата с целина и домати, както и оформен като кюфте или за обогатяване на супа. Арабската салата табуле обикновено се приготвя с булгур, но тя, разбира се, е вкусна и с кускус.

Изстискан сок от лайм или лимон придава на ястията приятна, здравословна киселинност. За спестяване на калории е препоръчително използването на няколко капки зехтин, а не масло. След отваряне на опаковката кускусът трябва да се съхранява плътно затворен, например в кутия с капак на винт. Съхранението на хладно и сухо място обаче не трябва да продължава повече от шест месеца.

Характерно за ястията от пшеница е, че съдържат много фибри и в същото време малко мазнини, но за сметка на това се консумират много протеини и въглехидрати. Съдържащите се в тях растителни масла също са здравословни. Освен това кускусът съдържа минерали, витамин Е и няколко витамина от група В, което се отнася и до други зърнени продукти. Тук трябва да се изтъкне и високото съдържание на магнезий, желязо и цинк.