Данните за филиала се зареждат.

Данните ти се зареждат.
Твоят Kaufland

Последно избирани филиали

Леща: впечатляващо изобилие от минерали

Тя е дребна и всъщност съвсем незабележима, среща се в различни цветове и може да бъде приготвена по безкрайно много вкусни начини. Става дума за лещата – бобово растение, което се среща във всички кухни по света. Какви са оптималните начини за приготвяне и кои сортове е препоръчително да се опитат, можеш да разбереш от нашия „Лексикон на свежестта“ 

 Определение

Какво представлява лещата?

Различни видове прясна леща в купички върху дървена дъска, с черна лъжица върху дъската вляво

Лещата е бобово растение, което се консумира в цял свят и е една от най-старите храни, познати на човечеството. Вече има много различни разновидности във всякакви цветове и с различни свойства. Сортовете се отличават с различни землисти и ядкови аромати и с различни готварски характеристики. Лещата е изключително засищаща и много евтина, а освен това е пълна с хранителни вещества. 


Ботаническо описание и произход

Ботаническа класификация и произход на лещата 

Лещата вероятно се култивира и отглежда от повече от 8000 години, но кой пръв е стигнал до идеята за нея? С кои други ядливи растения е свързана лещата? Отговорите на тези въпроси можеш да намериш тук.

Ботаническо описание на лещата: Бобови растения

Лещата (Lens culinaris) представлява едногодишно тревисто растение с мъхесто стъбло. Достига от 20 до максимум 50 сантиметра височина. Растителният род Леща (Lens) принадлежи към подсемейство бобоцветни (както и грахът, фъстъците и бобът), които на свой ред принадлежат към семейство бобови. В шушулките на растението обикновено зреят между три и седем зрънца леща или семена. В зависимост от сорта вътрешността на лещата е жълта, оранжева, кремава или кафява. След варене лещата омеква и придобива леко брашнеста текстура.

Откъде произхожда лещата?

Произходът на лещата може да се проследи до Близкия изток, където в първоначалната си форма тя се отглежда от няколко хиляди години. Оттам лещата се разпространява и в Европа и Африка. В наши дни леща се отглежда почти по цял свят. Понастоящем Турция, Франция, Канада и Индия са основните държави, в които се отглежда леща и които изнасят най-висок дял продукция.


Сезонност

Каква е сезонността на лещата?

В основните райони на отглеждане лещата се събира от май до есента. Тъй като обикновено се купува сушена или консервирана, няма зависимост от сезона. Който отглежда леща, може да започне със събирането на шушулките и узрелите семена около средата на август.


Видове

Какви видове леща има?

Съществуват много различни по цвят и размер сортове леща. Вкусът им се разграничава по фините нюанси и текстурата. Времето за готвене може да варира значително. Основното правило е следното: Колкото по-малки са семената на лещата, толкова по-ароматна е тя и толкова по-кратко е времето за готвене.

Едрозърнеста леща – кафява леща

Едрозърнеста леща – кафява леща

В зависимост от времето на съхранение цветът на лещата варира от зелен до кафяв и има диаметър от 6 до 7 милиметра. Може би най-известният вид леща се използва в повечето консервирани храни, както и в традиционното швабско ястие „леща с шпецле“. Кафявата леща има мек, землист вкус и омеква много по време на готвене.

Червена леща

Червена леща

Червената леща е белена и е с диаметър около 4 милиметра. Тя е по-сладка и има по-кремообразна текстура след готвене в сравнение с необелената едрозърнеста леща. Червената леща намира широко приложение в ориенталската и индийската кухня и има чудесен вкус в къри, но също и в пюрета и пастети.

Жълта леща

Жълта леща

Приготвянето на жълтата леща е както на червената леща, отнема приблизително същото време за готвене, има същия размер и също е белена. Поради липсата на люспи тя има по-малко хранителни вещества, но е по-лесно смилаема от необелената леща. Жълтата леща се използва предимно в кремообразни яхнии, къри и супи.

Зелена леща

Зелена леща

Зелената леща е с големина около три-четири милиметра, кората ѝ е тъмнозелена до синкава и кафява на цвят и често е с красиви мраморни нишки. Зърната на зелената леща са по-твърди от тези на жълтата, кафявата и червената леща, имат ядков вкус и може да се използват както в салати, така и като гарнитура.

Френска зелена леща

Френска зелена леща

Френската леща (Puy) е зелена леща, която се смята за особено сполучлив сорт. Лещата се отглежда във френския регион Пуй ан Велей (Puy-en-Velay), югоизточно от Лион, на надморска височина до 1200 метра, а името ѝ е защитено наименование за произход. Малките сиво-зелени лещени зърна са с диаметър около 4 милиметра и имат тънка обвивка. Те са пикантни и ароматни, с вкус, който леко напомня на кестени. Френската зелена леща, наричана още „Хайвер от Велай“, се приготвя за сравнително кратко време и запазва своя вкус. Тя е чудесно допълнение към салати, а може да се използва и като гарнитура.

Леща Белуга – черна леща

Леща Белуга – черна леща

Черната леща, Белуга, също се смята за особено фина. Този вид леща дължи името си на визуалната си прилика с хайвера със същото име. Известна е още като вегетариански хайвер или хайвер от леща. Диаметърът на лещата е само два до три милиметра. Тя остава сравнително твърда при варене и придобива фин, ядков аромат. Идеална е за използване в салати и гарнитури.


Хранителни стойности

Хранителни стойности на лещата: Калории, витамини и минерали

Детайлно изображение на прясна леща

Лещата съдържа големи количества фолиева киселина, която има кръвотворно действие и помага за здравето на костите. Освен това тя съдържа множество фибри и минерали, които са полезни за храносмилането.

Хранителна стойност
 

Калории: 329 kcal

Въглехидрати: 49,3 g

Белтъчини: 23,5 g

Мазнини: 1,4 g

Витамини

 

Витамин А: 0 µg

Витамин B1: 0,45 mg

Витамин В2: 0,26 mg

Витамин В6: 0,57 mg

Витамин С: 1 mg

Витамин Е: 1,14 mg

 

Минерали

 

Калций: 71 mg

Желязо: 7,5 mg

Калий: 840 mg

Магнезий: 129 mg

Натрий: 36 mg


Здравни аспекти

Полезна ли е лещата?

Както всички бобови култури, лещата е изключително здравословна. Препоръчително е да се включва в менюто няколко пъти седмично.

Лещата: растителен източник на протеини

Лещата е ценен източник на протеини и чудесна алтернатива на изварата, месото и яйцата. Това бобово растение съдържа общо седем незаменими аминокиселини. Благодарение на високото си съдържание на протеини в комбинация с фибри, лещата засища бързо и за дълго.

Съдържание на минерали в лещата

Лещата е богата на калций, калий, фосфор и магнезий. Те подпомагат метаболизма и осигуряват здрави кости, нерви и мускули. Благодарение на високото съдържание на цинк бобовите растения укрепват ноктите и косата.  

Фитинова киселина в лещата – вредна ли е?

Някои храни, например зърнените и бобовите растения (в т.ч. и лещата), съдържат така наречените антинутриенти, които възпрепятстват усвояването на важни минерали. Фитиновата киселина е един от тези антинутриенти. Тази киселина се унищожава до голяма степен по време на накисването и готвенето. Тъй като лещата така или иначе не се консумира сурова, опасността на практика не съществува.

Причинява ли лещата метеоризъм?

Необелената леща съдържа много фибри и други трудно смилаеми вещества, които могат да причинят подуване и болки в корема. Накисването на бобовите култури ги прави много по-лесни за смилане. Червената и жълтата леща са белени, затова са по-лесни за смилане.

Важно: След накисване изплакнете обилно и използвайте прясна вода за готвене. Анасонът, магданозът и джинджифилът също правят ястията от леща по-лесни за смилане. 


Купуване и съхранение

Закупуване и съхранение на леща

Лещата е чудесна за запасяване поради своята добра трайност и дълъг срок на годност. По този начин винаги можеш да имаш основа за вкусно и засищащо ястие на разположение в шкафа.

Купуване на леща: сушена или консервирана

Използването на сушена или консервирана леща зависи от рецептата и от наличното време. Причината за това е, че сушената, необелена леща първо се накисва. Сушената леща е по-лесна за разделяне на порции. Тя също има предимството, че генерира по-малко отпадъци от опаковки, особено ако се купува в по-големи разфасовки.

Какъв е срокът на годност на лещата?

Добре е да се обърне внимание на опаковката. Консервираната леща обикновено се съхранява в продължение на няколко години. Сушената леща се съхранява около една година, но ако е обелена се препоръчва да се използва до шест месеца. Препоръчително е лещата да се съхранява на хладно и сухо място

Можете ли сварената леща да бъде замразена?

Сварената леща се замразява лесно. За предпочитане е да се използва торбичка за замразяване или пластмасов контейнер, стига да е херметически затворен. Лещата се размразява и се използва в рамките на няколко месеца. 


Приготвяне

Готвене на леща: Ето как става

Понякога тя е много омекнала, понякога все още е полусурова. Готвенето на леща всъщност не е лесна задача. Препоръчва се да се спазват посочените по-долу правила.

Какво количество леща се пада на човек?

Ако лещата е основен компонент на ястието, добре е да се предвидят около 100 грама несварена леща на човек. Ако има второстепенна роля в салата или яхния, 50 до 70 грама на човек са достатъчни.

Накисва ли се лещата преди готвене?

Необелената леща с по-голям диаметър на зърната, например едрозърнестата лещата, може да бъде предварително накисната, за да се усвои по-добре от организма. Това съкращава и времето за готвене. Лещата може да се накисне за една нощ на стайна температура в безсолна вода. Това не е необходимо за малките лещени зърна (червени, жълти).

Как се приготвя леща?

Ето как се приготвя това вкусно бобово растение

  • При необходимост лещата се накисва предварително.
  • Водата от накисването задължително се изхвърля, тъй като съдържа вещества, предизвикващи метеоризъм.
  • Лещата се измива (дори и да не е била накисната предварително).
  • Лещата образува пяна при готвене, затова е добре да се използва по-голяма тенджера.
  • Основното правило е следното: Два пъти повече вода, отколкото леща. При съмнение се препоръчва да се следват инструкциите на опаковката.
  • Лещата се слага в тенджера, излива се водата и се изчаква да заври.
  • Когато водата заври, температурата на котлона се намалява и лещата се оставя да къкри на бавен огън, докато се свари. Разбърква се периодично.

Готвене на леща: Колко време отнема?

Тук можеш да намериш информация за времето за готвене на различните видове леща.

Сорт

Време за готвене без накисване

Време за готвене на предварително накисната леща

Едрозърнеста леща

45-60 минути

приблизително 30 минути (препоръчително)

Червена/жълта леща

10-15 минути

Не се препоръчва

Зелена леща/френска зелена леща (Puy)

25-30 минути

приблизително 20 минути (по избор)

Леща Белуга

25-30 минути

приблизително 20 минути (по избор)


Употреба

Ето какво можеш да приготвиш с леща.

Прясна леща в купа, поставена върху дървена дъска

Лещата е идеална за приготвяне на супи и яхнии, но също така е популярна добавка към солени ястия, както и перфектна съставка за засищаща салата.

Кой вид леща е подходящ за супи и яхнии?

Тъй като едрозърнестата леща не се бели и обвивката ѝ се разпуква по време на готвене, тя става приятно кремообразна и мека. Перфектната консистенция за супи и яхнии.

Коя леща е подходяща за ястия с къри?

Жълтата и червената леща е идеална за къри, индийски дал или продукти за мазане. Тя леко се разпада по време на готвене, абсорбира добре аромата на подправките и придава на ястията красив цвят.

Леща като гарнитура или салата

Както лещата Белуга, така и френската зелена леща (Puy) остават „ал денте“, т.е. леко твърди при ядене, запазват формата си при готвене и не се разпадат. Поради това тези видове леща изглеждат най-добре и са най-подходящи за салати и гарнитури.

Покълване на леща: Ето как става

Кълновете от леща имат чудесен ядков вкус и съдържат голямо количество биотин и витамин С. По време на процеса на покълване в лещата се натрупват много различни минерали. Покълналата леща може да се консумира сурова или да се използва за готвене, тъй като тя е и по-лесно смилаема. Само леща с люспа може да покълне. Едрозърнестата леща е идеална за тази цел.

Ето как покълва лещата:

  • Накисва се във вода в продължение на дванадесет часа.
  • Изсипва се в сито и се покрива с капак.
  • Оставя се да покълне в продължение на три дни, като се измива старателно два пъти дневно със студена вода.



Това също би могло да представлява интерес