Джинджифил – лютив корен

Морковът е кореновата част на зеленчуково растение, което спада към семейство Сенникови. Характерно за него е червеникавият му до оранжев цвят.

Картофът е грудката на картофеното растение и служи като резервоар за хранителни вещества и вода. Едно растение има общо между десет и 25 грудки.

Характерно за корена целина е голямата колкото юмрук грудка с груба, кафява кора. Вътрешността на грудката е бяла, твърда и влакнеста.

Знаеше ли, че бялата ряпа се яде още от Античността? Още в Древен Рим много ястия и дори хлябът са били подправяни със семена от бяла ряпа.

Хрянът се счита за класически зимен зеленчук и има сезонност преди всичко между октомври и април. Той служи за ароматизиране на апетитни ястия.

Бяло-жълтият, подобен на ряпа и до 40 сантиметра дълъг корен на пащърнака има леко по-пикантен и по-остър вкус от по-малкия, подобен на него морков.

Коренът от магданоз обича умерен климат и има сезонност от октомври до януари. Той е любима съставка при приготвянето на супи и яхнии.

Настъргани или на филийки – най-често репичките се ядат сурови на салата или съвсем чисти. Те обаче са вкусни и леко задушени или в къри.

Ряпата е събирателен термин за общо десет подвида. Те се различават наред с другото по размер, външен вид, вкус и област на отглеждане.

Червеното цвекло може да се яде сурово, варено, задушено или печено. То има земен, кисел до горчив вкус и е идеално в комбинация със сурови салати.

Черният корен от дълго време е използван като лечебно растение и едва по-късно се разпространява като зеленчук. Той има ароматен до ядков вкус.

Сладкият картоф е от семейство Поветицови и е известен и под името „батат“; той е основен хранителен продукт в много страни по света.

Земната ябълка, или топинамбур, е с произход от Северна и Средна Америка. Тя често се използва за вегетариански ястия и има висока хранителна стойност.