Алкална диета – как да я спазваме правилно

С алкалната диета премахваме от менюто си по-голямата част от животинските продукти и преработените храни. С това основните принципи на алкалната диета напомнят на чистото хранене, вегетарианството и веганството. Зад нея обаче се крие нещо друго – фокусът върху алкално-киселинния баланс в тялото. Чрез целенасочен начин на хранене се цели осигуряване на алкално-киселинно равновесие. Този принцип е с произход от алтернативната медицина. Хипотезата е следната – големи количества белтък, захар, кафе или бяло брашно оказват влияние върху здравето, като пренасищат тялото с киселини. Последиците от хроничното пренасищане с киселини са умора, стомашно-чревни оплаквания или липса на енергия – но също така и заболявания, напр. алергии, остеопороза или жълтеница. Възможно е всички те да са свързани с пренасищането с киселини. За да противодействаме, до голяма степен трябва да се откажем от киселинните хранителни продукти като спазваме алкална диета. Вместо тези хранителни продукти се приемат предимно или изцяло алкални хранителни продукти. Към тях принадлежат на първо място растителни хранителни продукти, като например плодове, зеленчуци и салати. 

Алкално-киселинният баланс се измерва чрез стойността на рН и описва алкално-киселинното съотношение в тялото. Нормалната стойност на рН в кръвта в човешкото тяло е около 7,4, т.е. тя е слабо алкална. Ако тази стойност е по-ниска, говорим за пренасищане с киселини (ацидоза). Организмът разполага със средства за регулиране, с помощта на които предотвратява пренасищането с киселини или неговата противоположност – пренасищането с основи (алкалоза). Белите дробове, бъбреците и черният дроб функционират като т.нар. буферни системи. Те поддържат стойността на рН в кръвта постоянна. Излишните киселини се отделят от тялото или под формата на въглероден диоксид чрез дишането, или под формата на амоняк при уриниране. Според учените, буферните системи в тялото на здрав човек се грижат много надеждно за добър алкално-киселинен баланс. Доказано е, че съществува връзка между начина ни на хранене и нашето алкално-киселинно равновесие – това може да се измери с помощта на урината. Докато нормално балансирана диета води до леко пренасищане с киселини, урината на вегетарианците през повечето време е алкална.

Дали даден хранителен продукт има по-скоро алкално или киселинно действие може да се установи чрез неговия вкус. От решаващо значение е какво количество киселини трябва да се отдели отново чрез урината след консумация на хранителен продукт, така че да се постигне равновесие в алкално-киселинното съотношение. Информация за това дава така наречената стойност на потенциално засягащо бъбреците киселинно натоварване, която определя потенциалното киселинно натоварване на бъбреците. При консумацията на хранителни продукти с отрицателно потенциално засягащо бъбреците киселинно натоварване се образуват повече основи. Това означава, че киселинното натоварване на бъбреците е ниско. При положителни стойности на потенциално засягащото бъбреците киселинно натоварване се образуват повече киселини – съответно киселинното натоварване на бъбреците е високо. Най-добият пример за това са лимоните. Лимоните имат много кисел вкус, но принадлежат към алкалните хранителни продукти.

При алкалната диета не е задължително да се отказвате от определени храни. Важното е съотношението между киселинните и алкалните храни да е уравновесено. Следват обобщени четирите основни правила на алкалното хранене.

Спазване на съотношението 80:20, При дългосрочна алкална диета, трябва да внимаваме съотношението между образуващите основи и киселини храни да бъде 80 към 20. Това означава, че ще консумираме храни в съотношение 80 процента образуващи основи и 20 процента образуващи киселини.

Умерена консумация на храни, образуващи киселини – към киселинните храни принадлежат преди всичко животинските и готовите продукти, но също така и бобовите растения, зърнените храни, напитките, съдържащи захар, сладките изделия, алкохолът и кафето. Не трябва да се отказваме напълно от тези храни, но се препоръчва умерена консумация.

Хранене предимно с растителни хранителни продукти – в основата си алкалната диета се състои от алкални, растителни храни, т.е. много пресни плодове и зеленчуци, както и салати, ядки и семена, например бадеми и тиквени семки, гъби, кълнове и билки, като например магданоз.

Прием на много течности – приемът на течности трябва да бъде между два литра и половина до три литра на ден. Към алкалните напитки принадлежат неподсладени билкови и плодови чайове, както и минерална вода.

Към алкалните храни принадлежат преди всичко плодовете и зеленчуците. За балансирано хранене, експертите препоръчват три порции плодове и зеленчуци, както и две шепи плодове на ден – най-добре сезонни. Тук можете да откриете списък на най-важните алкални и киселинни храни. 

Тези 15 алкални храни трябва редовно да бъдат в списъка ви за пазаруване: 

• Ябълки
• Кайсии
• Круши
• Карфиол
• Резене
• Къдраво зеле
• Млади моркови
• Картофи
• Киви
• Черно френско грозде
• Целина
• Спанак
• Сушени плодове
• Лимони
• Тиквички 

Трябва да се избягват следните групи киселинни храни:

• Животински продукти, преди всичко месо и млечни продукти, както и яйца
• Продукти от бяло брашно от пшеница
• Преработени храни (с хранителни добавки)
• Сладки изделия (с домакинска захар), газирани напитки и алкохол

При алкалното хранене правим разлика не само между храни, които са алкални и кисели, но често говорим и за т.нар. „добри“ и „лоши“ киселинни храни. Добри са всички хранителни продукти, които въпреки лекото си киселинно действие съдържат ценни хранителни и минерални вещества – така те са неразделна част от пълноценното алкално хранене. От друга страна, поне теоретично, можем напълно да се откажем от „лошите“ киселинни храни. 

Киселинни храни, подходящи като пълноценна добавка при балансирано хранене:

• Пълнозърнести храни
• Бобови растения, например турски грах, леща и фасул
• Ядки
• Соеви продукти
• Артишок, аспержи и карфиол
• Зелен и бял чай

Киселинни храни, за които се препоръчва умерен прием:

• Месо и наденички
• Риба и морски дарове
• Мляко и млечни продукти, като например кисело мляко и сирене
• Продукти от бяло брашно и бял полиран ориз
• Храни и напитки, съдържащи захар
• алкохол
• Кафе и други напитки, съдържащи кофеин
• Силно преработени храни с хранителни добавки

Ако не искате да се отказвате от хранителни продукти, като напр. мляко, яйца, риба или месо, не сте длъжни да го правите. Въпреки че някои от киселите храни не могат да бъдат избегнати, алкалното хранене е възможно. От решаващо значение в този случай е правилното съотношение между богатите на хранителни вещества алкални елементи и киселинните храни.

Ако искаме да спазваме алкална диета в ежедневието си, пред нас стои въпросът какво трябва да има в чинията за закуска, обяд и вечеря. Тъй като сутрин се нуждаем от достатъчно енергия за деня, трябва да приемаме въглехидрати: Затова трябва да започнем с микс от алкални и „добри“ кисели храни. Подходящи са например смутита, мюсли или каша с плодове и семена. Ако желаем да хапнем нещо по-питателно, можем да заложим на пълнозърнеста филийка с много зеленчуци, като например моркови, репички, домати или краставици и тънък слой прясно сирене. За обяд можем да продължим със салата от бобови растения и сирене „Фета“, зеленчукови котлети или засищащо къри със зеленчуци. За вечеря са подходящи например салата с копър и червено зеле или зеленчукова крем-супа. За лека закуска особено подходящи са ядките и семената или няколко корена целина с фъстъчено масло. За овкусяване на напитките, можем да добавим гроздови зърна или капка лимонов сок към ледено студената газирана вода.