Бразилски орех – едър и сочен

Дървото Бертолетия (на португалски „кастанейра“), от което произхожда бразилския орех, достига на височина между 30 до 45 метра и диаметър на ствол с ширина до два метра. Те са сред най-големите дървета в района на тропическите гори. Според местните жители, дърветата живеят по 500 и повече години. Те са защитени и изсичането им е забранено.

Съставът му включва селен

Ядките на дървото са с триъгълна форма и са разположени в бодлива капсула с дължина от 10 до 15 см. Всяка капсула може да съдържа от 15 до 40 ядки и тежи до два килограма. След това достига размерите на кокосов орех.  

Бразилският орех произхожда от тропическите гори на Бразилия, откъдето идва и неговото наименование. Междувременно обаче той е разпространен в цяла Южна Америка и достига до Мексико.

Бразилските орехи се смилат, настъргват, нарязват, режат и се използват в торти, сладкиши, салати, пудинги и ядкови млека. Те могат също да се пекат, осоляват и в естествения си вид се консумират като закуска между храненията. Бразилските орехи се използват и за производство на масло, за сладкиши, както и в козметиката. Ядките се предлагат без черупки (бели на цвят), печени или натрошени и съдържат голямо количество протеини, желязо, тиамин и селен. 

За това трябва да се отделя особено внимание при съхраняването на бразилските орехи.

Бразилия, Перу, Боливия, Венецуела, Колумбия и Гвиана са държавите-износителки на бразилски орехи. Според закона там е позволено новата реколта да се смесва с ядки от предходната година. За потребителите това означава, че бразилските орехи трябва да се консумират възможно най-скоро. Дори ако срокът на годност все още не е изтекъл, периодично може да се открие някоя гранясала ядка. Те веднага се разпознават по лошата и мазна миризма и сбръчканата ципа.

Бразилските орехи, както и всички други сухи ядки, лесно могат да се заразят с хранителни молци. Затова те трябва да се съхраняват на сухо, тъмно и херметично затворено място. При транспортиране бразилските орехи могат да се самозапалят поради високото съдържание на мазнини и ензимното разпадане при излагане на светлина или топлина. 

Бразилският орех, като всички ядки, съдържа протеините, но се отличава и със съдържанието на селен.