Тиквените семки – чудесна междинна закуска

Сред тях са и тиквените семки – семената на тиквите. Те са заобиколени от бяла, твърда обвивка, която трябва да се отстрани преди консумация. Самите семки имат зеленикав цвят. Въпреки това от над 800 вида тикви, които съществуват в света, само пет се отглеждат масово. Най-разпространените градински тикви са гигантската, градинската и мускусната тиква. Плодовете могат да достигнат и над 200 килограма. Това прави тиквата шампион по тегло сред растенията. Независимо от размера, обаче, плодът на тиквата винаги съдържа около 150 семена.

Интересен факт!

От ботаническа гледна точка, тиквата не е плод, а ягодоплодна култура. Основната характеристика при нея са разположените сред месестата плодова част тиквени семки. Заради изключително твърдата си кожа, тиквата е наричана още „брониран плод“.

Тиквите са древна култура, позната на човека от повече от 12000 години. В периода преди откриването на Америка тя се е срещала само в двете Америки, но след това се е разпространила във всички по-топли региони на света. Култивирането от хората допринася за нейното бързо разпространение от 16 век насам. Тиквените семки често произхождат от щирийската тиква, която се отглежда в регион Щирия, Австрия. Семките се внасят и от други европейски държави, напр. Унгария, Словения, Русия, както и от Азия.

Тиквените семки могат да се похапват в чист вид. Те могат да се консумират самостоятелно, но са и подходящи като добавка в мюсли и за печене на хляб и кифлички. Печените тиквени семки могат да се добавят и към супи или салати. Тиквените семки трябва да се съхраняват на сухо, хладно и да бъдат винаги добре затворени. За да се избегне появата на плесен или гранясване, ядките трябва да се предпазват от влага, светлина и кислород.

Тиквените семки съдържат магнезий и антиоксиданти, комбинация от фитостероли, ензими, витамини и активни вещества.