Бяла камбала – морският гигант

Наименованието „камбала“ се свързва, от една страна, с бялата долна част или сляпата страна на рибата. От друга страна, то е препратка към употребата на рибата като храна за религиозни поводи в миналото. Характерна особеност на гренландската камбала е чифтът очи от дясната страна на главата. Бялата камбала е доста ненаситна – тя лови храната си, която се състои предимно от риба, раци и октоподи, с помощта на опасната си опашна перка с два върха.

В природата тя може да живее до 50 години. Младата камбала израства като кръгла риба и с течение на времето лявото око се приближава към дясното. След това рибата плува леко настрани, докато накрая достигне плоската си форма. Месото ѝ е чисто бяло, твърдо и с изключително деликатен вкус.

Бялата камбала се лови в Атлантическия и Тихия океан. Там тя живее на дълбочина до 1500 метра близо до морското дъно. Понякога се улавят великолепни екземпляри с тегло над 300 килограма и дължина 4 метра, които достигат на възраст до 50 години. Благодарение на съвременните технологии, които са навлезли и в риболова, днес е по-лесно да се улови бяла камбала, отколкото в миналото. Това обаче е довело до нейната все по-голяма рядкост, поради което е взето решение за отглеждането ѝ в развъдници. Предпочитание се дава на по-младите и по-малки екземпляри.

Прясната бяла камбала се смята за специален рибен деликатес с мек и приятен плътен вкус. Твърдото бяло месо лесно се нарязва на филета. Пушената или сушена камбала също се смята за деликатес. В прясно състояние, тази риба се съхранява в хладилник и се консумира в рамките на няколко дни. Пушената камбала може да се съхранява в продължение на около седмица.

Бялата камбала се смята за деликатес с отличен хранителен профил. Съдържанието на мазнини е сравнително ниско, както и съдържанието на калории, а от друга страна, този вид риба съдържа голямо количество протеини, омега-3 мастни киселини, витамин Е, йод, селен и желязо.