Пикша – нискокалорична и апетитна

Пикшата е роднина на по-голямата треска, въпреки че възрастните екземпляри също могат да достигнат значителна дължина от един метър и тегло от 15 килограма. От тези екземпляри обикновено в търговията с риба се продават само парчета с кости и кожа. Така наречената ангелска пикша е по-дребна и се предлага цяла, въпреки че обикновено не се лови по конвенционален способ, а с дънна мрежа.

Предлагат се също пушена и замразена пикша. Особено вкусно е пушена, иначе се приготвя по същия начин, както и треската . Тогава твърдото месо на рибата има приятен вкус на морска риба , който съвсем не е остър или доминиращ.

Какво трябва да знаем за пикшата

Горната челюст на пикшата е по-голяма от долната, което ѝ придава вид на акула. Черната странична линия и черното петно на гърдите също правят тази риба лесна за разпознаване. Тя не живее директно под повърхността на водата, а на дълбочина от 20 метра и повече, но най-вече в близост до морското дъно на дълбочина около 200 метра. Пикшата се храни с червеи, ракообразни, както и с хайвера на други риби, поради което се намира в близост до морското дъно. Размножаването е от март до юни, а младите риби достигат полова зрялост на около три години.

Ето къде се лови пикша:

• Балтийско море
• Руските и норвежки води на Баренцово море
• Край бреговете на Фарьорските острови
• Край бреговете на Исландия
• Северноамериканско атлантическо крайбрежие

Пикшата се приготвя лесно в кухнята. Тя се смята за класически вид риба за готвене, но е много вкусна и на пара, пържена, като запеканка или пушена. Пикшата, както и всяка друга прясна риба, може да се съхранява в хладилник само няколко дни и трябва да се консумира възможно най-скоро.

Пикшата е с ниско съдържание на мазнини и калории. Тя осигурява ценни протеини, както и значителни количества минерали и микроелементи като йод, желязо, калий и фосфор.