Атлантическа херинга – протеини за добра форма

Херингата (Clupeidae) е родствена със сардината,, аншоата и цацата. В сравнение с другите видове риба за улов, Атлантическата херинга (Clupea harengus) е най-важната измежду всички видове риби за улов. В миналото за гладните, а в съвремието за обичащите морските деликатеси потребители.

Местообитание на атлантическата херинга

Атлантическата херинга живее в близост до брега, на дълбочина до 360 метра. Обикновено дължината ѝ достига до около 45 сантиметра, а теглото ѝ – до килограм. Често обаче тя е с по-малки размери и тегло. Атлантическата херинга е със синкав на цвят гръб и сребристи на цвят страни и корем. Местообитанието на атлантическата херинга е много обширно; тя се среща от Балтийско море до Бискайския залив, както и в северната част на Атлантическия океан. Екологичните проблеми в Балтийско море и интензивният риболов обаче водят до сериозно намаляване на популацията на атлантическа херинга там.

Херингата се среща не само в Северно и Балтийско море, но и в цялата северна част на Атлантическия океан от Норвегия и Гренландия до бреговете на Северна Каролина. Съществуват 57 разновидности. Измежду тях има сладководни риби, както и риби, които могат да живеят както в сладка, така и в солена вода.

Херингата притежава важна хранителна стойност, тъй като е особено питателна – филето съдържа 40-55% хранителни вещества. Херингата се консумира и прясна, но най-вече консервирана, осолена, маринована или със сос от консерва. Прясна, херингата трябва да се консумира след максимален престой в хладилник от три дни,

Универсалната ядлива риба съдържа множество ценни вещества: омега-3 мастните киселини, витамин А, витамините В и D и белтъчини.