Сибирски лук – универсален завършек
Сибирският лук е една от най-популярните градински билки. Той принадлежи към ботаническото семейство на покритосеменните растения и има деликатен лучен вкус. Многогодишното растение, използвано като подправка осигурява много витамини, особено витамин С, минерали и етерични масла.
Сибирският лук има следните специални свойства
Сибирският лук (Allium schoenoprasum) се отглежда в Европа, Азия и Северна Америка още през Средновековието. Наред с други наименования, той бива наричан още „див лук“ или „салатен лук“. Като многогодишно луковично растение, сибирският лук образува тесни, тъмнозелени тръбовидни листа, достигащи до около 30 см над земята, които винаги израстват след отрязване. Преди появата на цвета, който е в лилаво или бяло, Сибирският лук има характерния за всички видове лук леко остър и пикантен вкус. Роднина на сибирския лук е китайският лук, който на външен вид се различава от класическия лук и е с по-плоски листа и характерни луковици. Като роднина на праза, тази класическа подправка се съчетава с много вкусни ястия.
Откъде произхожда сибирския лук?
Сибирският лук произхожда от Централна Азия. Сибирският лук се отглежда и в Европа от Средновековието насам. Той вирее също и в Азия и Северна Америка. Малко известен факт е, че заради антисептичните си свойства, Сибирският лук е бил налаган върху порязвания и други наранявания още преди няколко века.
Каква е неговата сезонност?
Отлеждан на открито сибирски лук се предлага в търговската мрежа от началото на май до края на октомври. Впоследствие този лук се отглежда в оранжерии до началото на следващата реколта на открито. Сибирският лук може да се отглежда и самостоятелно на топло, слънчево или полусенчесто място на балкона или на перваза на прозореца. Ако се откъсне от саксията по правилния начин, той може да израсне отново. За тази цел почвата трябва да се поддържа така че да не е прекалено суха или прекалено влажна и винаги трябва да остава малко стръкче от лука.
За какво може да се използва сибирския лук и как се съхранява?
Сибирският лук се нарязва на ситно и заедно с малко количество чесново масло добавя пикантна нотка и доста витамин С към салати, супи, извара, сандвичи с масло, рагу, ястия с яйца, например омлет и бъркани яйца, както и ястия с риба и морски дарове. Белите и особено лилавите цветни чадърчета, които са красив акцент в декоративната градина, могат да се използват и за подправяне на пресни салати. Цветове обаче се образуват само когато не се режат зелените стъбла на лука. Сибирският лук може да се използва само суров, тъй като при задушаване или готвене губи аромата си.
Как да запазим лука свеж
Свежият сибирски лук може да се съхранява в продължение на около една седмица. Поставянето на връзка сибирски лук в чаша с вода не е оптималният метод за съхранение. Ще се запази за по-дълго, ако се съхранява в найлонов плик в хладилника, след като е изплакнат и изтръскан до сухо.
Какво се съдържа в сибирския лук?
Прясно нарязаният Сибирски лук съдържа различни витамини и минерали, като например витамин С.
ккал: 27 ккал
Въглехидрати: 1,6 г
Протеини: 3,6 г
Мазнини: 0,7 г
Витамин А: 0 µg
Витамин B1: 0,14 мг
Витамин B2: 0,15 мг
Витамин B6: 0,42 мг
Витамин C: 47 мг
Витамин E: 1,6 мг
Калций: 129 мг
Желязо: 1,6 мг
Калий: 434 мг
Магнезий: 44 мг
Натрий: 3 мг
