Шаранът –традиционна риба за пости

Люспест шаран или толстолоб е името на дивата разновидност, която все още е се чувства като у дома си в северните германски езера и в спокойните зони на по-големите реки. Познати като „мирни риби“, шараните се хранят с планктон и микроорганизми. Размножителните форми, дълги до метър, имат определени характеристики: Огледалният шаран има само три реда люспи, а голият шаран е почти без люспи. Гърбавата сладководна риба има четири характерни бодли на горната устна, а устата ѝ е обърната.

Шаранът (Cyprinus carpio) е европейски вид риба и често се отглежда в топлите сладки води на рибните стопанства. В сравнение с разновидностите, отглеждани във ферми, числеността на дивите шарани намалява все повече. Шаранът произхожда от крайбрежията на Сибир, Япония и Китай, като постепенно се разпространява и в горното течение на Дунав, според съответния климат. Преди осем хилядолетия неговото опитомяване вероятно е започнало в Централна Европа под влиянието на човека.

Този вид риба се предлага предимно сезонно, въпреки че има и целогодишни предложения. Освен това векове наред шаранът се смята за рибата на постите. В кухнята шаранът обикновено се приготвя „на синьо“ по лужишки, но също така и печен, по френски или се маринова в собствена кръв по полски. Суровият шаран може да се съхранява в хладилника само един ден. Преработената риба може да се съхранява още един ден. От друга страна, замразеният шаран се съхранява около три до четири месеца. Размразява се бавно, като се премести от фризера в хладилника.

Месото на шарана е доста постно и съдържа около 5% мазнини. То съдържа много мастни киселини, минерали, протеини и витамини. Месото от шаран съдържа повече омега-6 мастни киселини, отколкото омега-3 мастни киселини.