Пумперникел – традиционен за Германия

Невероятно, но факт: В съдебните протоколи на Инквизицията, дори дяволът е наричан „Помперникел“. В действителност обаче това е пълнозърнест хляб с вестфалски произход. Традиционната рецепта за пумперникел включва само шрот и цели ръжени зърна. Целите зърна се разпукват в топла вода. Това е необходимо условие, за да станат зърната годни за печене. Тестото на пумперникела се пече на пара при температура 100 градуса по Целзий в продължение на 16 часа. Типичното оцветяване е резултат от така наречената „реакция на Маяр“. 

Тъмният пумперникел води началото си от вестфалската кухня. Произходът на този вид хляб се дължи не толкова на висше хлебарско изкуство, колкото на щастливо стечение на обстоятелствата. Когато съпругата на хлебаря от Зьост Хаферланд забравила тестото за хляб в бавно охлаждащата се фурна, с изненада открила нов кулинарен деликатес. От 1570 г. насам пещите в най-старата пекарна в Германия в Зьост не са спирали да работят. По стара традиция там вече дванадесето поколение произвежда пумперникел. 

Пумперникелът, гарниран с шунка, сьомга или сирене, често се поднася на хапки върху студени подноси. Благодарение на карамелизацията на нишестето, хлябът придобива собствена сладост и затова е еднакво подходящ за десерти и сладкиши Тортата или кремът от пумперникел са свидетелство за универсалността на този популярен вид хляб.

Ето как да съхраняваме пумперникел

Влажният и крехък пумперникел се характеризира с дълъг срок на годност. Плътно опакован във фолио, хлябът може да се съхранява в продължение на месеци. Пумперникелът често се продава и в кутии, в които запазва свежестта и аромата си до една година.

Пумперникелът има своето място в балансирания хранителен режим. В сравнение с белия хляб, пумперникелът съдържа повече баластни вещества. Съставът му включва витамини, например витамин В3, както и минерали като калий, магнезий, желязо и натрий.