Пачи крак – горското златно съкровище

Гъбата пачи крак (Cantharellus cibarius) се характеризира с кафявата си шапка, която има вълнообразен ръб, в зависимост от размера. Освен това тя е устойчива и суха. Най-много обича да расте в песъчлива почва, което започва от края на май и понякога дори до октомври. Среща се в боровите гори и под елите.

Гъбата пачи крак не е култивирана, а дива гъба, която расте в европейските широколистни и иглолистни гори. Ако искате да откриете тази гъба, трябва да я търсите близо до корените на дърветата. За съжаление обаче в Германия тя става все по-голяма рядкост; бере се само в малки количества и за собствена консумация.

Пачият крак съдържа хитин, който не се понася от хората. Поради тази причина гъбите не трябва да се консумират сурови, тъй като това може да доведе до храносмилателни проблеми. Преди обработка, гъбата пачи крак трябва да се почисти. Тъй като гъбите бързо поемат вода, те трябва да се изплакнат за кратко, но само ако е необходимо. В противен случай е достатъчно да почистите гъбите с кухненска хартия. Пачият крак се съчетава добре със сосове, месо, ориз и нудли.

Как да запазим гъбите пачи крак пресни

Правилното съхранение на пресните гъби не е никак лесно, тъй като температурата не трябва да е нито прекалено висока, нито прекалено ниска. В противен случай гъбите бързо се развалят, поради което е по-добре да приготвите гъбите пачи крак веднага след закупуването им. Ако нямате време, съществуват и други начини за съхранението им. Възможно е да се съхраняват в хладилник, но съдът в който поставяте гъбите трябва да е въздухопропусклив. Опаковани по този начин, гъбите могат да се съхраняват в хладилника в продължение на два-три дни.

Гъбите пачи крак съдържат много протеини, но са с ниско съдържание на мазнини и калории. Освен това съдържат желязо, калий, витамини А, D и С, както и различни витамини от групата В. Това носи следните ползи за здравето: Регулиране на храносмилането и подобряване на съня. Възможно е обаче дивите гъби да съдържат олово или кадмий. Това е причината консумацията на диворастящи гъби да бъде ограничена до 200 грама седмично.