Свински бут – най-голямото парче

Свинският бут е най-голямото парче месо от прасето. Той се изрязва от задната част на прасето. Бутът включва бедрото, тазобедрената област и таза. Свинският бут обикновено се предлага нарязан на парчета. Това са долен бут, горен бут, шол и пояс. Всяка част е подходяща за различна форма на приготвяне, поради своето естество.

Месото се нарича още шунка. Целият свински бут с кожата, сланината и костите се нарича шунка с кост. От него се приготвят специалитети като шунка „Серано“ и „Парма“.

Домашната свиня произхожда от опитомената свиня от Близкия изток, която е пренесена в Европа преди около 8500 години.

Кръглата част на свинския бут, която граничи с долния бут и се намира пред коляното на прасето, се нарича момица, а поради своята формата понякога се наричана и топка. Поради естествената си форма, тя често се суши като цяло парче и се продава с наименованието „нусшинкен“. Благодарение на крехкото месо, свинският бут е подходящ и за запържване.

Освен това може да се приготвя и като цяло парче. Може, например, да се нареже на парчета и да се отстранят страничните участъци с повече тлъстини, да се осоли или се предлага изсушена на въздух като шунка с кост. Италианската шунка „Парма“ и испанската шунка „Серано“ са особено популярни като изключително ароматни разновидности на свинския бут.

Как да съхраняваме свинския бут?

Суровото и все още необработено месо от свински бут следва да се съхранява в хладилника в продължение на два до три дни. Освен ако не е опакован херметически, свинският бут трябва да се съхранява в колкото може по-плътно затворен контейнер. Важно е контейнерът да се изплакне за кратко с гореща вода, за да не останат микроби. Замразеното месо може да се съхранява дори до една година, при условие че хладилната верига не е била прекъсвана или месото е било замразено незабавно.

Свинският бут съдържа важни витамини и минерали. Сред тях са ценните витамини от групата В1, В2, В3, В5 и В6. Други важни минерали са магнезият, калцият и фосфорът.