Свинска буза – несравнимо сочен продукт

Свинската буза е парче месо от главата на свинята. Разположена е вдясно и вляво от устата. Тъй като в тази част на главата на свинята се намира и дъвкателният мускул, месото съответно е с дълги влакна и съдържа изобилие от съединителна тъкан и мазнини. Свинската буза обикновено се предлага сушена и варена, така че тя – както и джолана по баварски – има по-дълъг срок на годност.

Свинските бузи често са съставна част от типичното немско ястие шлахтплате, като се сервират заедно с  кървавица и лебервурст, както и свинска глава. Те обаче са съставна част и от супи и яхнии или се опушват в ястия с кейл. Тъй като свинските бузи са с повече тлъстини, те трябва да се задушават или варят по-дълго. Едва след това придобиват типичния си вкус.

Домашната свиня произхожда от опитомената свиня от Близкия изток, която е пренесена в Европа преди около 8500 години.

Месото от свински бузи не е подходящо за бързо запържване, а само за варене или задушаване. В зависимост от естеството на продукта, това може да отнеме до два часа. Поради тази причина то се използва предимно като съставка в обилни ястия като супи, яхнии или се консумира с кисело зеле и кейл. Въпреки това, особено в средиземноморския регион, съществуват различни рецепти, в които свинските бузи се пекат с помощта на ароматни подправки.

Свинските бузи отдавна са намерили място и в гурме ресторантите по цял свят. Там те често се варят или пържат с висококачествени, а понякога и екзотични подправки и се гарнират с подбрани зеленчуци.

Ето как да съхраняваме свинските бузи

Процесът на консервиране и готвене предполага, че свинските бузи могат да се съхраняват в хладилник при температура от седем градуса в продължение на около пет дни. Разбира се, те може да се съхраняват и в замразен вид. След това трябва да се поставят в хладилника, за да се размразят.

Пушените свински бузи съдържат важни витамини, минерали и микроелементи като витамини от група В, желязо и цинк.