Сушени сливи: време е за ошав

Сушените сливи са богати на хранителни вещества и се характеризират с високо съдържание на баластни вещества, както и много други сушени плодове. Сушените сливи са синьо-черни, блестящи и бели на места. Бялото е изкристализирала захар.

Така се сушат сливите

За сушене сливите се оставят да узреят, колкото се може повече на слънце върху дървото, докато не станат леко сбръчкани. Само безупречните зрели сливи са подходящи за сушене и приготвяне на качествени сушени сливи. Плодовете с петна или червеи се отделят. 

Сливите са растителен вид, който се числи към разноцветните. Произходът на растението е Мала Азия. Още преди ок. 2500 години има данни за тяхното отглеждане в Гърция. Междувременно две трети от световното производство на сушени сливи идва от Калифорния.

Сушените сливи са идеални за леко подслаждане. Те се използват добре и в мюсли, за печене и за специални ястия. Сушени сливи обаче се откриват и в някои сладкарски изделия, както и в пълнените свински ребърца. За сливите с бекон изсушените сливи се увиват в тънко парче бекон и се запичат леко. Сладък вариант е сливовият орех, при който сливите се пюрират заедно с орехи, стафиди и малко оцет. Особено популярни у нас са за приготвянето на ошав.

Така се съхраняват сушените сливи

Сушените сливи са с трайност около две години, ако не се отварят. Трябва да се съхраняват на хладно, сухо и тъмно място. Сулфатираните сушени сливи са по-дълготрайни от несулфатираните. След отваряне трябва да се консумират в рамките на няколко седмици.

Сушените сливи са богати на баластни вещества и съдържат много витамин Е и минерали като калций и калий например.