Патладжан: растение в нощни цветове

За патладжана (Solanum melongena) е характерна бялата вътрешна месеста част с леко гъбеста консистенция, с множество малки семена в средата. Кората им е лилава, сравнително твърда, но тънка. Дължината на патладжаните може да достигне до 50 см, а теглото им – до 500 грама.

Класически ястия от средиземноморската кухня

Патладжанът е класическо ястие от средиземноморската кухня. В суров вид обаче е негоден за консумация, тъй като съдържа множество горчиви вещества. Богатият средиземноморски вкус на патладжана реализира своя потенциал само при печене във фурна, печене на скара или задушаване. 

Патладжанът (наричан още плод-яйце) идва от Индия или Китай. В тези региони той се отглежда много преди християнската епоха. Патладжанът постепенно достига до Средиземноморието по Пътя на коприната, а по-късно се разпространява и до Централна Европа. Междувременно патладжани започват да се отглеждат по цял свят. Водещите страни в отглеждането му са Италия, Испания, Турция, Индия, Тайланд и Китай.

Патладжанът е популярен зеленчук за печене на скара, който се използва в средиземноморските салати. Той е популярен като гарнитура в месни и вегетариански ястия съссирене от краве или овче мляко.

Как да съхраняваме патладжана?

Патладжаните не обичат твърде ниски температури. Поради това хладилникът е неподходящо място за съхранението им. Най-добре е зеленчуците да се съхраняват добре опаковани във въздухопропускливи найлонови торбички на хладно и тъмно място в продължение на не повече от седмица. Патладжаните не трябва да се съхраняват непосредствено до домати или ябълки. Те отделят етилен, наричан още узряващ газ, към който патладжаните също са чувствителни.

Патладжанът е изключително нискокалоричен зеленчук и идеална храна за диета. Зрелите патладжани съдържат множество витамини от група В, които са особено полезни за метаболизма.