Виенска наденица – класическа варена наденица
Знаете ли, че противно на очакваното, виенските колбаси всъщност не произхождат от Виена? Те са създадени от франкфуртския месар Йохан Георг Лахнер в началото на XIX век. Когато Лахнер се премества във Виена, той леко променя рецептата си за колбас и така се ражда виенската наденица.
Виенската наденица притежава следните специални характеристики
Виенските колбаси или накратко „винер“ са тънки варени колбаси в естествени обвивки. Те наподобяват франкфуртерите, имат меко пушен вкус и са хрупкави. Колбасът тежи между 50 до 70 грама, подобен е на франкфуртския кренвирш, но се приготвя от говеждо, свинско, бекон и подправки.
Откъде произхожда виенската наденица?
Франкфуртският месар Йохан Георг Ланер, както вече споменахме, е създател на виенската наденица. По онова време във Виена, за разлика от Германия, месарите за свинско и говеждо месо не са разделени. Затова Лахнер има възможност да добави говеждо месо към оригиналната си рецепта от Франкфурт. Смесвайки свинско и говеждо месо, той създава познатите ни днес виенски наденици. Този предполагаем произход на виенските наденици обаче се оспорва, тъй като Лахнер не е споменат в австрийски справочник на хранителните продукти от 1894 г.
Кога е сезонът на виенската наденица?
Виенската наденица може да се намери през цялата година. Предлага се на щанда за пресни храни, в хладилната част или в буркани.
За какво може да се използва виенската наденица и как се съхранява?
Преди да се консумира, виенската наденица не се нагрява силно, а само се затопля в гореща вода. Като гарнитура се сервират картофена салата или хлебчета. Можем да добавим горчица или кетчуп на вкус към наденичките. Този колбас е популярен и поради безбройните си приложения. Може да се похапва самостоятелно или като добавка към салата от паста например, яхния, супа, или картофено пюре. Те са изключително популярни и сред децата. Едва ли има дете, което да не е яло виенска наденичка за „закуска“ още по време на пазаруване.
Ето как се съхранява виенската наденица
Подобно на всички варени колбаси, наденицата може да се съхранява в хладилника от два до четири дни при температура от нула до четири градуса. Впрочем колбасите се охлаждат най-добре в хладилника точно над отделението за зеленчуци. Вече отворените продукти трябва да се консумират в рамките на няколко дни. Виенската наденица може и да се замразява при температура минус 18 градуса. Трябва да се уверим, че опаковката е плътно затворена. След това виенските наденици могат просто да се затоплят, след като са били замразени. За да направим това, поставяме наденичките в хладка вода и ги оставяме, докато заврат.
Какво съдържа виенската наденица?
Виенските наденици съдържат желязо, витамини В12 и В6, както и минералите калций и магнезий.
ккал: 123 ккал
Въглехидрати: 0,45 гр
Протеини: 19,13 гр
Мазнини: 4,86 гр
Витамин А: 0 µg
Витамин B1: 0,08 мг
Витамин В2: 0,08 мг
Витамин В6: 0,36 мг
Витамин С: 20,89 мг
Витамин Е: 0,4 мг
Калций: 21 мг
Желязо: 0,94 мг
Калий: 264 мг
Магнезий: 21 мг
Натрий: 837 мг