Лионска наденица – източник на желязо

Месните колбаси се приготвят от сушено свинско и говеждо месо, бекон, като се подправят с чесън, джинджифил, кориандър, кардамон, куркума, индийско орехче и бял пипер. След това тези съставки се нарязват на ситно с лед и се разпределят в обвивки. Почти готовите колбаси се попарват и леко се опушват. Месните наденици се разделят на три вида според качеството: Обикновена месна наденица, месна наденица с добавки и лионска наденица. 

Името и рецептата за лионската наденица са с произход от френския град Лион. Французите наричат този вид варена наденица „Cervelas“ Лионската наденица дори достига от Франция до Швейцария и там се радва на голяма популярност. Освен колбасите без добавки, има и колбаси с добавки, например лионска наденица с лют пипер.

Наденицата може да се консумира както сготвена, така и сурова и в различни форми. Месните колбаси се предлагат като студени разфасовки, които се консумират най-често на сандвич или прясно нарязани на парчета. Освен това, месните колбаси са подходящи като добавка в по-засищащи салати.

От друга страна наденицата може да се обработва термично, например да се затопли на водна баня, след което да се сервира в малко хлебче или с друг подходящ продукт, често и с горчица. В някои рецепти надениците се пържат и на тиган, а на вкус донякъде наподобряват баварския леберкез. Лионската наденица често се използва и в яхнии и супи.

Ето как да съхраняваме лионската наденица:

Подобно на всички варени колбаси, наденицата може да се съхранява в хладилника от два до четири дни при температура от нула до четири градуса. Впрочем колбасите се охлаждат най-добре в хладилника точно над отделението за зеленчуци. Вече отворените продукти трябва да се консумират в рамките на няколко дни. Надениците могат и да се замразяват при температура минус 18 градуса. Трябва да се уверим, че опаковката е плътно затворена.

Надениците съдържат желязо, витамини В12 и В6, както и минералите калций и магнезий.