Жълт салам – без много мазнини

Жълтият колбас е особено привлекателен с ниското си съдържание на сол и мазнини. Негова основна характеристика е бледият му цвят, който го отличава от традиционно червените колбаси. Процесът на запарване придава ярко бял цвят на част от вътрешността на жълтия салам. Ако свинското месо частично се замени с говеждо със същия състав, вътрешният цвят на салама става сивкав, с цветови тон и интензивност, зависещи от замененото количество. Тъй като месото не е сушено, то остава леко и не се обезцветява.

Жълтият колбас е популярен варен колбас, приготвя се от фино месо и произхожда от Бавария. В миналото е наричан „салам от мозък“, тъй като първоначално се е правил от мозък. Жълтият салам се споменава за първи път през 1905 г. в книгата „Приготвяне на крехки меса и колбаси“. Рецептата описва, че жълтият салам се приготвя отчасти от мозък и се пълни в свински черва, оцветени с шафран.

Той е абсолютната класика за сандвичи. Мекотата му го превръща в истински гастрономичен специалитет. Финият жълт салам се съчетава добре с репички, пролетен лук и ябълка в салата с колбаси. Най-добре се комбинира с пикантен дресинг от сметана за салата, сладка горчица и пресен магданоз. За любителите на сладко-киселото по-подходяща е салатата със салам, лук и резенчета портокал. Жълтият салам е много вкусен и самостоятелно, без хляб. 

Ето как да съхраняваме жълтия салам

Подобно на всички варени колбаси, жълтият салам може да се съхранява в хладилника от два до четири дни при температура от нула до четири градуса. Колбасите се охлаждат добре в хладилника точно над отделението за зеленчуци. Вече отворените продукти трябва да се консумират в рамките на няколко дни. Саламът може и да се замразява при температура от минус 18 градуса. Трябва да се уверим, че опаковката е плътно затворена.

Той съдържа витамини В12 и В6, както и калций и магнезий.