Физалис: сливата на инките

Физалисът (още наричан сливата на инките, ягодата на Андите) е екзотичен плод с богат аромат. При това става дума за едногодишно растение, което расте върху силно обрасли храсти с височина от един до два метра. Физалисът има сърцевидни листа с меки и само леко покрити с власинки стебла.

Полезна информация

Физалисът има следните специални качества

Сравнително бедният на калории плод, който е едва няколко сантиметра, обикновено се продава в малки кошнички с по десет до двадесет плода. Преди консумация трябва първо да се махнат обгръщащите зрелите плодове на физалиса листенца. И дръжката трябва да се отстрани. Могат да се ядат само месестата част и намиращите се в нея семена.

Произход

Откъде произхожда физалисът?

Физалисът, който се нарича още ягодата на Андите или сливата на инките, се отглежда от векове в Южна Америка и се счита от местните народи като важно лечебно средство и помощник на имунната система. В началото на 19 век в хода на колонизирането той попада в Южна Африка, където получава името цариградско грозде. Днес физалисът се отглежда предимно в Бразилия, Перу, Чили, както и в Колумбия, Венецуела и в ЮАР. Освен това се култивира и на места в Европа – Испания и Италия.

Сезон

Каква е сезонността на физалиса?

Основната сезонност на плода от южното полукълбо са месеците от декември до юни. Ако физалисите, които обичат влажни и топли условия на растеж, се отглеждат в Европа, обикновено се събират най-рано през месец септември. Поради оптимизираните транспортни пътища с кораб и самолет зрелите плодове на физалиса са на разположение целогодишно.

Употреба и съхранение

За какво може да се използва физалисът и как се съхранява?

Освен като лека закуска физалисът се използва в държавите на произход за приготвяне на мармалад или сладки чътнита. Освен това плодовете на физалиса се използват и като съставка в производството на шоколадови изделия, като например бонбони или шоколадов пудинг. Физалисът трябва да се съхранява на сухо и защитено от светлина място, тъй като влагата води до бързо разваляне. При оптимално съхраняване физалисът трае седем дни. Физалисите не доузряват.

Рецепти

Ето какво можеш да приготвиш с физалис

Ментов мус със сос от горски плодове

До 60 минути

Напреднали

Карибски шишчета на грил

До 60 минути

Начинаещи

Открий още рецепти

Съставки

Ето какво съдържа физалисът

Физалисът е богат на есенциални мастни киселини, пектин, витамини от групата В, както и каротин. Съдържа също фосфорни, калциеви и магнезиеви соли.

Хранителна стойност

kcal: 77 kcal

Въглехидрати: 13,3 g

Белтъчини: 2,3 g

Мазнини: 1,1 g

Витамини

Витамин А: 0,15 µg

Витамин В1: 0 mg

Витамин В2: 0 mg

Витамин В6: 0 mg

Витамин С: 28 mg

Витамин Е: 0 mg

Минерали

Калций: 0 mg

Желязо: 1,3 mg

Калий: 0 mg

Магнезий: 0 mg

Натрий: 0 mg

* Съдържанието и хранителните стойности са ориентировъчни за 100 г и може да варират при различните плодове.

Ананас

Думата „ананас“ идва от езика гуарани, който се говори например в Парагвай. Тя се отнася до короната от листа в горния край на плода.

Банан

Бананът се числи към най-любимите сортове плодове. В Европа е известен преди всичко ядливият банан. Но съществува и по-малкият банан за готвене.

Черимоя

Черимоята е плод с формата на сърце, който има светлозелена, дебела, но преди всичко мека обелка. На вкус той наподобява крушата, банана или малината.

Драконов плод

Драконовият плод се числи към кактусовите. Плодът има дълги черни семена, подобни на кивито. Обелката е розова или жълта.

Смокиня

Независимо дали са пресни, или сушени, смокините се считат за особено богати на енергия. Те се отглеждат преди всичко в Средиземноморието.

Нар

Нарът носи истински енергиен заряд и съдържа много важни витамини и минерали. Той действа като антиоксидант и така може да свързва свободните радикали.

Каки

Дървото каки спада към семейството на абаносовите растения, може да достигне височина до десет метра и прилича на ябълково дърво. Когато т.нар. райска ябълка е узряла, е изключително вкусна при директна консумация.

Бодлива круша

Бодливата круша се числи към кактусовите. Зрелите бодливи круши имат мека обелка, сладко-кисел вкус и сочна месеста част.

Киви

Кивито има мъхеста обвивка и зелена месеста част с малки, черни семки. Неговият сладко-сочен вкус наподобява този на цариградското грозде.

Кокосов орех

Кокосовият орех е плодът на кокосовата палма – голямо палмово дърво, което се среща почти навсякъде в (суб)тропичните крайбрежни региони.

Личи

Личитата растат по дървото личи, което достига до десет метра на височина и може да достигне до над 100 години живот. Месестата част има много особен, цветист нюанс.

Манго

Мангото се нарича още „екзотичната царица“. Влакнестата му месеста част е жълта, сладка и ароматна. Тънката му и гладка обелка е зелена до червена.

Папая

Крушоподобните плодове на папаята се получават от белите цветове на дървото папая. Когато са узрели, те имат много сладък вкус.

Плод от пасифлора

Екзотичният, най-често тъмнолилав плод от пасифлора може лесно да се обърка с маракуя. Той има сладък вкус и може да се гребе с лъжица от обелката.