Дивият чесън – брат на чесъна

Обикновеният босилек се нуждае от много топлина и е едногодишно растение. Неговите листа се използват като подправка в кухнята както пресни, така и сушени.

Копърът, познат още като лечебна краставица, е многостранно приложимо лечебно растение и подправка. Копърът първоначално се е срещал в Югозападна Азия и Южна Европа.

Храстите на каперса са изключително непретенциозни и виреят дори върху бедни, неплодородни почви. Пъпките на храста на каперса се числят към подправките.

Керевизът е едногодишно растение, ботанически погледнато се числи към сенниковите и съответно е от същото растително семейство като копъра и магданоза.

Кориандърът спада към най-старите познати подправки. На външен вид това растение с фини листа наподобява магданоза, но има съвсем различен вкус.

Има много видове кресон. Той се използва най-често като ароматна билка и расте в домашните градини и в саксии на прозореца.

Девесилът е ароматно растение, което има ароматно-твърд вкус. То е непретенциозно, устойчиво през зимата и се използва като кухненска билка или лекарство.

Майоранът спада, както и ментата, босилекът, лавандулата и салвията, към семейството на липоцветните. Той има апетитен вкус, леко сладък и малко горчив.

Наименованието мента идва от латинската дума „menta“, която на свой ред произхожда от името на гръцката нимфа Минте. 

Магданозът е културно растение и расте много бавно. Той има гладки и къдрави листа и може както да се готви, така и да се яде пресен.

При розмаринът става дума за подправка от растителното семейство на устноцветните, което расте на вечнозелени полухрасти. Той е подходящ за апетитните ястия.

Листата на салвията са тесни и с лек мъх. Нейната сила като подправка е толкова голяма, че при готвене трябва да се внимава много с нея.

Произходът на сибирския лук е Централна Азия. Но още от Средновековието той се култивира и в Европа. Нарича се още резанец.

Мащерката спада към устноцветните. Срещат се обикновена мащерка, лимонена мащерка и широколистна мащерка.