Розмарин – сезонност, хранителни стойности и съхранение

Розмаринът е подправка от семейство Устноцветни, която принадлежи към рода Салвия и расте като вечнозелен храст. Игличките на розмарина растат директно върху клоните му. Здравина и силният им аромат са характерни. Периодът на цъфтеж е от март до май, а в редки случаи и през септември. 

Храстите на розмарина растат на височина между 40 и 70 см. Розмаринът се предлага под формата на листа или фино-смлени листа. На вкус има леко горчива нотка, която напомня за вкуса на камфор или евкалипт. Миризмата на розмарин е интензивна, напомня на ела или тамян.

Тъй като розмаринът е традиционна средиземноморска подправка, предполага се, че произходът му също идва от този регион. Розмаринът се споменава за пръв път в Мароко и в Римската империя. Междувременно розмаринът се разпространява в целия средиземноморски регион и днес се отглежда главно в Испания, Италия, Мароко, Мексико, САЩ и Англия. Розмаринът получава оригиналното си име от латински. В латинския той се състои от две думи „Ros“ (роса) и „Marinus“ (море). Растението се среща в естествен вид в близост до крайбрежието по слънчевите скали на Средиземноморието.

Розмаринът е типична италианска и испанска средиземноморска подправка, чиито стрити иглички/листа се използват за овкусяване на  месни, рибени или зеленчукови ястия. Розмаринът обикновено се използва за топли и варени ястия, тъй като прекрасният му средиземноморски аромат се усеща само при силна топлина. Растението може да се консумира както сурово, така и варено, пържено или печено. За да го използвате, просто добавете сушени стръкчета в съответното ястие или го поръсете със смлените иглички. Пресният розмарин може да се съхранява в продължение на около една седмица.

Розмаринът стимулира кръвообращението и има антибактериално действие, поради което се препоръчва и при мускулно напрежение и при проблеми с кръвообращението. Освен това розмаринът съдържа многобройни вещества, които имат укрепващ и стимулиращ ефект върху психиката, поради което се препоръчва редовната му консумация, особено през зимните месеци.