Магданоз – малко растение, много аромат

Левурдата е сродна със сибирския лук, кромида и чесъна. Тя се нарича още мечи лук, защото мечките я ценят високо като първо ястие след зимния сън.

Обикновеният босилек се нуждае от много топлина и е едногодишно растение. Неговите листа се използват като подправка в кухнята както пресни, така и сушени.

Копърът, познат още като лечебна краставица, е многостранно приложимо лечебно растение и подправка. Копърът първоначално се е срещал в Югозападна Азия и Южна Европа.

Храстите на каперса са изключително непретенциозни и виреят дори върху бедни, неплодородни почви. Пъпките на храста на каперса се числят към подправките.

Керевизът е едногодишно растение, ботанически погледнато се числи към сенниковите и съответно е от същото растително семейство като копъра и магданоза.

Кориандърът спада към най-старите познати подправки. На външен вид това растение с фини листа наподобява магданоза, но има съвсем различен вкус.

Има много видове кресон. Той се използва най-често като ароматна билка и расте в домашните градини и в саксии на прозореца.

Девесилът е ароматно растение, което има ароматно-твърд вкус. То е непретенциозно, устойчиво през зимата и се използва като кухненска билка или лекарство.

Майоранът спада, както и ментата, босилекът, лавандулата и салвията, към семейството на липоцветните. Той има апетитен вкус, леко сладък и малко горчив.

Наименованието мента идва от латинската дума „menta“, която на свой ред произхожда от името на гръцката нимфа Минте. 

При розмаринът става дума за подправка от растителното семейство на устноцветните, което расте на вечнозелени полухрасти. Той е подходящ за апетитните ястия.

Листата на салвията са тесни и с лек мъх. Нейната сила като подправка е толкова голяма, че при готвене трябва да се внимава много с нея.

Произходът на сибирския лук е Централна Азия. Но още от Средновековието той се култивира и в Европа. Нарича се още резанец.

Мащерката спада към устноцветните. Срещат се обикновена мащерка, лимонена мащерка и широколистна мащерка.